Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правя пържолките вече над 30 години така и няма човек, който да не ги е пробвал и да не е искал рецептата
  • Новини

Правя пържолките вече над 30 години така и няма човек, който да не ги е пробвал и да не е искал рецептата

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
purasjrasorlas.jpg

Приготвяне:

30 мин

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Здравейте! Днес ще ви кажа как да приготвите оригинални пържолки с кашкавал, ароматен и пикантен пълнеж. Сега е лято – все едно всички са полудяли по барбекюто. Тази рецепта ще се хареса на тези, които търсят какво може да се сготви вместо обичайнитв кюфтета и и кебапчета. Нека разнообразим обичайното меню с ново оригинално ястие.

Това ястие се оказва много удовлетворяващо и висококалорично. То е перфектен като основно ястие или предястие към трапезата.

СЪСТАВКИ

3 пържоли
1 лук
2 варени картофа
домат
4 супени лъжици заквасена сметана или майонеза
100 гр. кашкавал
2 ч.л. горчица
сол
пипер
подправка

ПОДГОТОВКА

Взимаме месото и го начукайте добре. Можете да вземете свинско или пилешко. След това посолете, добавете черен пипер, подправки и оставете да се маринова.

Приготвяме зеленчуци: нарязваме лукът на пръстени, а доматът на малки кръгчета.

Взимаме лист за печене, покриваме тавичката за печене и слагаме филийки лук и върху тях котлетите. Намажете месото с горчица и наредете пръстените домати. Също така, доматите трябва да бъдат намазани с нарязан чесън, сол и черен пипер на вкус.

Взимаме картофи и ги сварете с обелките.

След това на средно ренде настържете и поръсете върху доматите. Също така картофеният слой трябва да се намаже със заквасена сметана или майонеза – на вкус. За да направите ястието по-малко калорично, по-добре е да използвате нискомаслена заквасена сметана.

Загрейте фурната до 180 градуса и изпратете ястието да се пече 40 минути. Пет минути преди края на готвенето, котлетите трябва да бъдат поръсени с настъргания кашкавал – ще се окаже невероятно вкусно.

Между другото, за да предотвратите изгарянето на месото, тавичката може да бъде покрита с фолио. Но определено трябва да го премахнете 10-15 минути преди края на печенето. Ястието ни е готово, можете да сервирате и да почерпите гостите.

По-добре е да оставите ястието да изстине малко преди сервиране – 10 минути са достатъчни. Ще видите, че гостите с радост ще хапнат пържолките, а също така ще поискат допълнителна порция. Приятен апетит!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари
Next: Линда Петкова проговори за Лена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.