Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Празни къщи в целия регион чакат желаещи да ги обитават безплатно
  • Новини

Празни къщи в целия регион чакат желаещи да ги обитават безплатно

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2023
sdfbdfbbnytntgngh.jpg

Все повече хора се решават да отдадат имотите си за ползване срещу стопанисване. ЗДРАВИ, ОБЗАВЕДЕНИ И МНОГОСТАЙНИ КЪЩИ, НАМИРАЩИ СЕ В ЖИВОПИСНИ МАЛКИ СЕЛЦА В ЦЕЛИЯ РЕГИОН, СА ОБЯВЕНИ ЗА БЕЗПЛАТНО ОТДАВАНЕ СРЕЩУ СТОПАНИСВАНЕ. Все повече местни прегръщат идеята на Фейсбук групата „Имот под наем без наем“ да осигурят подслон за хора, желаещи да живеят на село, които нямат свой собствен дом. Офертите зачестиха, особено след публикацията в „Борба“ за двамата влюбени Ваяна и Симеон, които намериха мечтаното място за екодом в Малки чифлик.

Част от предложените за обитаване имоти са на млади хора, които са ги получили като наследство от своите родители или баби и дядовци, но нямат възможност да се върнат на село и да се погрижат за къщите. Новите собственици не желаят постройките да пустеят и да се рушат, затова се решават да ги дадат на непознати. Обикновено имотите разполагат с голям двор, зеленчукова и овощна нива, които могат да задоволят хранителните нужди на живущите. От своя страна пък те трябва да се погрижат за покрива, ако протече, или да направят ремонт, в случай че се наложи обновяване.

СРЕД ПОСЛЕДНИТЕ ОБЯВИ Е ТАЗИ НА МЛАДА ЖЕНА ЗА ДОМ В СТРАЖИШКОТО СЕЛО ЛОЗЕН. „Имотът се състои от две стаи, коридор и голяма маза, която е под цялата къща. До нея има две стопански постройки. В двора има много овощни дръвчета и лози, общо е един декар. В къщата има вода в кухнята, в мазето и навън. Тоалетната е външна. Нуждае се от малко ремонт и почистване. Зад къщата има много свободни обработваеми ниви. Надявам се тази къща да намери добро и трудолюбиво семейство, което да я превърне в уютен дом“, гласи информацията за имота. Тя се допълва от снимки на мястото, от които става ясно, че с малко усилия то наистина може да се трансформира според вкуса на бъдещите ползватели. Публикацията е направена на 16 септември и все още не са открити обитатели.

Ден по-късно пък друга жена пусна оферта в групата за къща с уникална архитектура и четири декара двор с ябълкови дръвчета в полскотръмбешкото село Стефан Стамболово. В имота никой не е живял в продължение на една година, но преди това собственичката вложила 10 000 евро за ремонтни дейности, дограми и т.н. Жената е емигрирала от България, но й станало мъчно за любимата къща, която пустеела.

„Искрено се надявам да намеря точните хора, които ще са доволни и щастливи да живеят в моя дом. Създала съм го с много труд и любов и с много лишения, но си струваше. Не съм си идвала повече от три години, но зная, че новият път до Велико Търново е много удобен. За по-малко от 30 минути се стига до там от областния град“, казва стопанката.

Десетки хора реагирали на офертата и се обадили за имота. Жената допълва, че имала затруднения да избере на кого точно да повери къщата, тъй като всички били добронамерени, културни и възпитани хора, а тя от своя страна искала да помогне на всички. В крайна сметка обаче се спряла на най-подходящите кандидати.

ОБЯВИТЕ ЗА СЕЛСКИ КЪЩИ В ОБЛАСТТА СЕ ДОПЪЛВАТ ОЩЕ ОТ ИМОТ В НОВО ГРАДИЩЕ, ВИШОВГРАД, ХАДЖИДИМИТРОВО И Т.Н. Има и малко по-различни оферти, които включват и работа за желаещите обитатели.

„Търся съмишленици за развиване на селски имот в село Пушево до Велико Търново. Имотът разполага с две къщи, два гаража, стопански постройки, геран, четири декара двор.” Собственикът отдава безплатно мястото и предлага на бъдещите стопани да участват в производството на екоплодове и зеленчуци.

Много са и публикациите от семейства от всички краища на България, които искат да се заселят в областта. Повечето от двойките са с деца и имат желание да научат наследниците си на любов към земята и малките населени места, които съхраняват родните традиции и дух.

Галина ГЕОРГИЕВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма край: Ново земетресение разлюля Турция, хората са в ужас
Next: Само на 50! Почина известно име в българското кино

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.