Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пребитата в Бургас детска учителка: Повече никога няма да позволя това да се случи
  • Новини

Пребитата в Бургас детска учителка: Повече никога няма да позволя това да се случи

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
tarshdhfghgfhgf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Не искам никой да ме вижда в това състояние, не искам и да говоря с никого, а само с полицията. Повече никога няма да позволя това да се случи! Това заявила бургазлийката, която снощи беше пребита по брутален начин от мъжа си пред очите на дъщеря им, която е тийнейджър.

В момента пребитата жена се намира във Второ РУ-Бургас, където дава показания пред разследващите. Заедно с нея е и дъщеря ѝ. Пострадалата е детска учителка, съседите описват семейството като много добри и възпитани хора. Бургазлийката не иска да застане пред камерата на Флагман.бг не само от срам, а и защото се притеснява да не изгуби работата си.

По информация на Флагман.бг, 45-годишният побойник Диан живее и работи в чужбина, всяка година се прибирал в Бургас около рождения си ден, който е утре – 3 август. Вдигал шумни банкети, полети с обилно количество твърд алкохол. Този път обаче ще изтрезнее и ще посрещне 46-гошнината си в ареста, чакайки да чуе в какво е обвинен.

Диан почти всеки път проявявал агресия спрямо съпругата си. Двамата били разделени, но той все още изпадал в изблици на ревност, когато употреби алкохол. Именно в такъв момент е станал и снощният скандал.

„Тя живее в апартамента с дъщеря си. Той идва рядко, но това не е първият случай на насилие от негова страна. Неведнъж сме ставали свидетели.

Снощи се е напил и започнал пак да налага с юмруци съпругата си.

Баща й, който живее на по-горен етаж, чул писъците й, разбрал какво става и веднага слязъл, за да защити дъщеря си, но побойникът нападнал и него. Беше ужасяващо. Нейните крясъци и на дъщеря й огласяха целия блок“, разказаха пред Флагман.бг съседки на пострадалата.

Крясъците на пострадалата жена снощи са огласяли целия блок 51 в жк. „Славейков“

45-годишният агресор се намира в ареста и се очаква срещу него да бъде повдигнато обвинение за домашно насилие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Закопчаха Гринго на Софка след див екшън в Айтос
Next: Жестоко убийство на мъж потресе България току що

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.