Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пребитата в Бургас детска учителка: Повече никога няма да позволя това да се случи
  • Новини

Пребитата в Бургас детска учителка: Повече никога няма да позволя това да се случи

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
tarshdhfghgfhgf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Не искам никой да ме вижда в това състояние, не искам и да говоря с никого, а само с полицията. Повече никога няма да позволя това да се случи! Това заявила бургазлийката, която снощи беше пребита по брутален начин от мъжа си пред очите на дъщеря им, която е тийнейджър.

В момента пребитата жена се намира във Второ РУ-Бургас, където дава показания пред разследващите. Заедно с нея е и дъщеря ѝ. Пострадалата е детска учителка, съседите описват семейството като много добри и възпитани хора. Бургазлийката не иска да застане пред камерата на Флагман.бг не само от срам, а и защото се притеснява да не изгуби работата си.

По информация на Флагман.бг, 45-годишният побойник Диан живее и работи в чужбина, всяка година се прибирал в Бургас около рождения си ден, който е утре – 3 август. Вдигал шумни банкети, полети с обилно количество твърд алкохол. Този път обаче ще изтрезнее и ще посрещне 46-гошнината си в ареста, чакайки да чуе в какво е обвинен.

Диан почти всеки път проявявал агресия спрямо съпругата си. Двамата били разделени, но той все още изпадал в изблици на ревност, когато употреби алкохол. Именно в такъв момент е станал и снощният скандал.

„Тя живее в апартамента с дъщеря си. Той идва рядко, но това не е първият случай на насилие от негова страна. Неведнъж сме ставали свидетели.

Снощи се е напил и започнал пак да налага с юмруци съпругата си.

Баща й, който живее на по-горен етаж, чул писъците й, разбрал какво става и веднага слязъл, за да защити дъщеря си, но побойникът нападнал и него. Беше ужасяващо. Нейните крясъци и на дъщеря й огласяха целия блок“, разказаха пред Флагман.бг съседки на пострадалата.

Крясъците на пострадалата жена снощи са огласяли целия блок 51 в жк. „Славейков“

45-годишният агресор се намира в ареста и се очаква срещу него да бъде повдигнато обвинение за домашно насилие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Закопчаха Гринго на Софка след див екшън в Айтос
Next: Жестоко убийство на мъж потресе България току що

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.