Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме на живо от Старосел, където кметът помете с кола 6-годишно детенце, борят се за живота му
  • Новини

Предаваме на живо от Старосел, където кметът помете с кола 6-годишно детенце, борят се за живота му

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
whelhlehnene.jpg

6-годишно дете е пострадало при катастрофа тази сутрин в хисарското село Старосел, съобщиха от полицията. Момченцето е пресичало с дядо си, когато е било блъснато от кмета на населеното място Матея Гудев.

Той е арестуван по Закона на МВР за 24 часа, съобщи ПБ Новинар, позовавайки се на разследващи.

Момченцето е настанено е в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив. От болницата съобщиха, че детето е в тежко състояние, с опасност за живота. Има счупени ребра и други наранявания. Лекарите се борят за живота на малкия.

По данни на местния сайт Гудев е шофирал бавно, просто не е видял детето. В селото се чудят какво е станало, тъй като до момента кметът нямал никакви нарушения на пътя. Той е бивш военен, бил съвестен и отговорен. По случая ще бъде образувано досъдебно производство.

На кмета са направени тестове за алкохол и наркотици, които са отрицателни.

Все още продължават действията по разследването, уточниха от полицията.

Подобен случай с кмет и 6-годишно дете имаше и през ноември 2015 г. на кръстовище край училището в Трън. При опит да премине зад автобус момче беше блъснато от задницата на джипа на тогавашния кмет Станислав Николов.

Първоначалната версия на разследващите беше, че то не е ударено, а се е блъснало само в кметския автомобил. Впоследствие разследването претърпя пълен обрат. От Трън делото беше преместено в Перник по нареждане на главния прокурор.

От прокуратурата признаха още, че свидетели на инцидента са били притискани да мълчат, за да затруднят разследването. Към някои от тях са били отправяни и смъртни заплахи. Всичките автотехнически експертизи, както и съдебно-медицинската, показаха, че вината за инцидента е на Станислав Николов.

Според обвинението скоростта на колата е била 25 км в час. Освен това от прокуратурата посочват, че той не е внимавал въпреки предупредителния знак „Деца“ край учебното заведение.

Пернишкия районен съд обаче отсъди, че Николов е невинен. Години след инцидента малкият Ивайло все още се възстановява. Той ходи на психолог, а травмите му са за цял живот.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Парламентът се разтресе! Асен Василев става премиер
Next: Жоро Хаджиев: Духове на отдавна починали хора обитават изоставени села

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.