Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предаваме пряко от болницата! Шефът на Лукойл загина при мистериозни обстоятелства
  • Новини

Предаваме пряко от болницата! Шефът на Лукойл загина при мистериозни обстоятелства

Иван Димитров Пешев септември 1, 2022
luskdaskdas.jpeg

Председателят на борда на директорите на петролната компания „Лукойл“ Равил Маганов е загинал след падане от прозореца на Централната клинична болница (ЦКБ) в Москва, съобщават агенциите ТАСС и Интерфакс като се позовават на свои източници.

„Тази сутрин Маганов е паднал от прозореца на Централна клинична болница. Той е починал от нараняванията си“, предава Интерфакс.

Това е пореден случай на инцидент с висш руски енергиен мениджър. През юли Юрий Воронов, главен изпълнителен директор на един от контрагентите на руския газов монополист ”Газпром”, беше открит мъртъв в басейна на вилата си.

През април във вила в испанския град Лорет де Мар беше открито мъртво семейството на 55-годишния Сергей Протосени, мениджър в най-голямата руска частна газова компания „Новатек“. В Москва беше намерено мъртво семейството на бившия вицепрезидент на „Газпромбанк“ Владислав Аваев.

Не изпускай тези оферти:

В началото на годината Леонид Шулман, ръководител на транспортната служба на „Газпром Инвест“, беше намерен мъртъв във ваната си, а Александър Тюляков (заместник-генералeн директор на Единния разплащателен център на „Газпром“) – обесен в гаража на къщата си.

През април президентът, съсобственик и основател на руския петролен гигант „Лукойл“ Вагит Алекперов подаде оставка.

Новината за смъртта на Маганов идва ден преди срещата на министрите на финансите от групата на седемте водещи икономики в света (G7), на който ще обсъдят предложеното от администрацията на САЩ ограничение на цената на руския петрол.

Министрите на финансите на Г-7 ще обсъдят как да определят „таван“ на цената на руския петрол, както и евентуално блокиране на транспортирането му.

През юни Съветът на Европейския съюз прие окончателно шестия пакет от санкции срещу Русия, с който се налага ембарго върху вноса на петрол. Ембаргото предвижда временно изключение за някои държави, сред които и България. Българското пристанище „Росенец“ остава единственото в Европа, през което ще може да се внася руски петрол.

Според Bloomberg от началото на годината приходите на Русия от петрол са нараснали с 50 процента.

Западните лидери предложиха решение на този проблем чрез ограничаване на цената на руския петрол, която рафинериите и търговците имат право да плащат.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва страшна буря в петък: Оранжев и жълт код за валежи и гръмотевици в 15 области
Next: Извънредно! Български бус падна в река в Унгария. Има много загинали

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.