Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди да си отиде завинаги от този свят, 24-годишен младеж разтърси света с това послание
  • Новини

Преди да си отиде завинаги от този свят, 24-годишен младеж разтърси света с това послание

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
mladejsmurtbolest.jpg

Замисляте ли се често за смисъла на живота, или просто го живеете по инерция?
Трябва ли да се случи нещо страшно, за да осъзнаем колко крехко е нашето съществуване?
Вижте историята на този 24-годишен младеж, която разлюля Интернет пространството.
Той отправя посланието си към онези, които ги очакват още много години живот.
Привилегия, която на него му бива отнета.
„На 24 години съм и вече знам коя е вратовръзката, която ще нося на своето погребение, което ще се случи след няколко месеца.

Не знам дали подхожда на костюма ми, но подхожда идеално на събитието.
Твърде късно се разбра, че съм болен от рак и нямам надежди, че ще се излекувам. Но пък разбрах защо има нужда от смъртта: за да преосмисли човек живота и да си отиде от него, осъзнавайки грешките си.
1. Не си губете времето с работа, която не харесвате. Успехите в нея никога няма да дойдат, те са запазени за работата, която ви е на сърцето.
2. Не се страхувайте от това какво ще си помислят хората. Това ще разруши живота ви, затова просто се доверявайте на вътрешния си глас.
3. Носете отговорност за това, което се случва с вас самите. Разделете се с вредните навици, спортувайте.

4. Оценявайте хората около вас. Приятелите и роднините винаги ще са тези, които ви дарават с безрезервна любов и щастливи мигове. Не ги приемайте за даденост.
Не ми е тъжно и знам, че последните дни от живота ми имат смисъл. Само съжалявам, че няма да стана свидетел на създаването на изкуствен интелект и на следващия проект на Илън Мъск. Надявам се също, че войните в Сирия и Украйна скоро ще свършат.
Толкова сме отдадени на външността си, че забравяме, че тялото ни е просто един съд, пълен с мислите и намеренията ни. Ако в него няма нищо, което да промени света, то какъв е смисълът от неговото съществуване? Всички имаме потенциал за това, но трябва да бъдем смели. Трябва да плуваме срещу течението, да подкрепяме убежденията си и да имаме възможността да направим най-правилния избор.

Оставете своята следа в света. Живейте със смисъл. Не сме тук завинаги, животът ни е малък миг. И лети с невроятна скорост към безкрайността. Наслаждавайте се на своето време тук и сега. Нека си заслужава.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лeпa Бpeнa пoĸaзa извaянo тялo пo бaнcĸи нa 58г-Cлoжи в мaлĸия cи джoб мнoгo 20 гoдишни
Next: Млади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.