Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди обед тръгна с фалстарт! Зрители разочаровани, реват за Кадиев: Сашо, върни се!
  • Новини

Преди обед тръгна с фалстарт! Зрители разочаровани, реват за Кадиев: Сашо, върни се!

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
fjhjhgjfhgjhgj.png

Зрителите на предаването „Преди обед“ са сериозно разочаровани от заместника на Сашо Кадиев – 31-годишният актьор Петър Дочев.

Дори професионалният грим не бе в състояние да замаже прединфарктното състояние, в което водещият бе изпаднал. Потта се стичаше като реки по челото му. В този ред на мисли шегаджиите не пропуснаха да отбележат, че Дочев може да бъде сериозна конкуренция на Веселин Маринов, за когото мнозина казват, че се поти като снежен човек на слънце.

За това, че не се чувства удобно в новата си роля говори не само обилното потене и невъзможността да отрони две думи, което Деси Стоянова се опита да замаже с непрестанно говорене, а и фактът, че се изпусна да попита в ефир кога започват рекламите.

Зрителите на предаването са категорични, че Сашо Кадиев липсва много и никой няма да е в състояние да го замени пълноценно. По-критичните дори отбелязват, че сега предаването простее до такава степен, че ще им се наложи да гледат Гала.

Мнозина използваха страниците в социалните мрежи, както и официалната страница на предаването, за да призоват Кадиев да се върне. Те написаха „Сашо, върни се!“.

Въпреки множеството недоволни има и такива, които пожелават успех на наследника на Кадиев и са убедени, че с времето ще се отпусне и ще задобрее. Петър Дочев дори призна лично, че е глътнал 2-3 бастуна, които трябва да изплюе.

Новият интериор на студиото също не бе подминат от критиките. Зрителите са категорични, че е много претрупано, тъмно и изглежда тясно. Очевидно старанието да наподобява реален дом е претърпяло пълен крах. Не липсват и предложения за смяна на интериорните дизайнери, които очевидно не са се справили добре.

Всички тези критики обаче са нищо на фона на негативните реакции, които отнесоха новите попълнения в екипа – тийнейджърки и студентки, които занапред ще трябва да представят тенденциите сред младите. Сред новите попълнения е и щерката на Юлиан Вергов – Алена. Тя е натоварена със задачата да представя теми, вълнуващи хората на възраст от 18 до 25 години, т.нар. „поколение Z“. Зрители обаче са категорични, че вместо да привлече младите, каквато е целта на предаването, ще ги отблъсне категорично с новите попълнения.

В първото си тв включване Алена Вергова и останалите й три колежки – Рада Димитрова, Мира Христова и София Стринска показаха как се прави чай с мехурчета, което накара зрителите да отбележат, че благодарение на тях предаването се е превърнало в слаба имитация на „На кафе“.

Източник: Уикенд

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красива социоложка разкри кой ще бъде похарчен след изборите
Next: Херо: Професор ми каза, че ми остава година живот. Много е трудно да чуеш тежката диагноза

Последни публикации

  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
  • Погребението беше тежко и необичайно тихо. Сякаш дори въздухът се страхуваше да потрепне. Мъжът ми загина по време на поредната си задача. Беше пожарникар дълги години и в онзи ден дойдоха всички. Колеги, приятели, роднини, съседи. Изглеждаше, сякаш целият свят се беше наредил в редица, за да ме гледа как се разпадам.
  • Когато забременях на осемнайсет, родителите ми ме изгониха. Събрах си багажа тихо и си тръгнах. Сестра ми беше на тринайсет и стоеше до вратата, плачейки. Аз също плачех, но не можех да остана в дом, който не ме искаше.
  • Олена вървеше по коридора с усещането, че светът най-сетне е решил да я пусне да диша. Вратите на кабинети се затваряха и отваряха, екраните примигваха, чашите дрънчаха, но шумът вече не я бодеше. Всичко сякаш се беше отместило леко назад, като завеса, и пред нея се беше показал чист, светъл участък от пътя.
  • Съдия Хендерсън вече беше повдигнал чукчето. В залата миришеше на прах, хартия и нечии скъпи парфюми, смесени с напрежение, което се усещаше като стегната примка около гърлото.
  • Дъждът се изливаше като из ведро в онзи вторник следобед, когато Роман спря черната си луксозна кола пред портите на гробището. Бяха изминали точно шест месеца от онази ужасяваща катастрофа. Шест месеца от деня, в който погребаха онзи прекалено малък, прекалено лек ковчег. Шест месеца, откакто животът му се беше превърнал в празен ад.
  • На шейсет и пет години Джонатан вече трудно разпознаваше отражението си в стъклото на високия си служебен кабинет. Някога в очите му имаше остър блясък, който караше хората да мълчат и да чакат заповед. Сега този блясък беше като угаснала лампа, оставила след себе си само студено стъкло и сянка
  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студът не беше просто студ. Той имаше зъби. Влизаше през дрехите, гризеше кожата и стигаше до костите, сякаш искаше да ме превърне в част от заледеното шосе.
  • Сватбата се провеждаше в най-скъпия ресторант в района.
  • „Не се жени за нея“ — каза бездомното момиче пред вратата на църквата. А това, което разкри след това, промени всичко.
  • Параклисът беше потънал в тягостна тишина в утрото на погребението на Робърт. Не от онзи благоговеен покой, а от празнота, която тежеше като камък върху ребрата ми. Седях сама на първата пейка, с черни ръкавици, прилежно сгънати в скута ми, и гледах затворения ковчег.
  • Мамо – прошепна Лая, гласът ѝ беше крехък като напукано стъкло. – Ако учителката попита за адреса ни, пак ли трябва да лъжа и да казвам, че сме на почивка?
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.