Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди смъртта си 4-годишно момче казало на майка си, че ще я чака на небето
  • Новини

Преди смъртта си 4-годишно момче казало на майка си, че ще я чака на небето

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
gsdfhsdfhreherh.png

Сърцераздираща история, която кара да се замислим за много неща… Да искаме да плачем и да оценим всеки миг от този жесток, прекрасен и непредсказуем живот… Ако търсите красива и романтична история, следващите редове не са за вас. Тази история е тъжна, но кара да се замислим за много неща.

Нолън Скъли още на 4 години мечтаел да помага на хората. Искал да бъде полицай и да служи на обществото, ккато правел неговият баща-пожарникар. За съжаление, на 3 години Нолън бил диагностициран с рядка форма на рак на меките тъкани. От тогавва в семейството на момчето настъпили трудни времена.

За да изпълни мечтата на умиращото ммомче, местният полицейски департамент направил Нолън почетен офицер на градската полиция. От този ден той влязъл в историята като сержант Ролин Нолън.

Момчето и семейството му получили подкрепа от цял свят, лекарите направили всичко, за да го спасят. Но скоро родителите чули най-страшното. 4 седмици след операциите резултатите показали огромни тумори, компресиращи бронхите и сърцето на момчето.

Метастатичната алвеоларна рабдомиосаркома се развила с мълниеносна скорост.Единственото, което оставало, било да се осигурят на момето възможно най-комфортни последни дни.

И майката на Нолън Рут решила, че трябва да намери в себе си сили, за да се сбогува със сина си. Нолън, вече силен мъж, съвсем не се боял от това, кото го чакало. Преди смъртта си той просто обещал на майка си, че ще я чака на небето.

Рут разказала какъв е бил последният разговор със сина й:

Мама: Малкия, боли ли те, като дишаш?

Нолън: Ами… да.

Мама: Болката много силна ли е?

Нолън (свеждайки очи): Да.

Мама: Мъниче, твоят рак победи. Вече не е нужно да се бориш с него.

Нолън (искрено): Наистина ли? Тогаава ще се боря за теб, мамо!

Мама: Не, миличък! Ти това ли прави? Бори се за мама?

Мама: Нолън,, какво трябва да направи добрата мама?

Нолън (с широка усмивка): Да направи така, че с мен всичко да е наред!

Мама: Слънчице… Вече не мога да ти обещая това. Сега единственото място, където ще бъдеш в безопасност, са небесата.

Нолън: Значи аз просто ще се отправа на небето и ще играя там, докато не дойдеш! Ти нали ще дойдеш при мен?

Мама: Разбира се! От мама не може да се отървеш просто таак!

Нолън: Мерси, мамо! А дотогава аз ще поиграя с Хънтър, Брили и Хенри!

Позволявайки на мама да отиде да си вземе душ, той затворил очи и заспал. Скоро Нолън изпаднал в кома, но когато мама легнала до него на леглото, той се събудил за кратко и това време стигнало, за да го прегърне и да му пее, докато той си отиде завинаги.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекари спасяват крака на Славчо Пеев, актьорът пострада сериозно
Next: Тази жена взима изоставени смъртно болни деца и променя кратките им животи. Защо го прави?

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.