Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди 10 години мъж загина при странен инцидент – сега мистериозната дупка се отвори за трети път
  • Новини

Преди 10 години мъж загина при странен инцидент – сега мистериозната дупка се отвори за трети път

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
fergrgrgrgr.png

Джефри Буш щеше да отпразнува 46-ия си рожден ден на 21 юли. За съжаление преди 10 години земята под леглото, в което той спи, се срутва. Семейството на мъжа е съсипано и тялото му така и не е открито.

Мъжът и спалнята му бяха засмукани от 6-9-метрова дупка, която внезапно се появи под дома му в Сефнър, Флорида.

В началото на юли 2023 г. понорът на това място се активира за трети път. Джереми Буш , чийто брат е преследван ежедневно от писъците на покойния Джефри, каза, че е трудно да се гледа как убийствената дупка се появява отново на същото място.

На 28 февруари 2013 г. Джефри Буш спи в спалнята си в къща, собственост на семейството на Рейчъл Уикър, годеницата на брат му Джереми.

Къщата в предградията на Тампа се намираше в малкото градче Сефнър, което има население под 9000 души. Джефри се беше преместил месец по-рано, живеейки с брат си Джереми, Рейчъл, дъщеря им Хана и двама други жители.

Беше около 23:00, когато Джеръми, тогава на 36 години, се приготвяше за лягане. Мъжът чул силен трясък, „сякаш кола минава през къщата“, последван от сърцераздирателни писъци на брат му, който молел за помощ.

Сдържайки сълзите при спомена за случилото се, Джеръми обясни, че е изтичал до стаята на Джефри и е последвал писъците на брат си от новообразуваната дупка в земята без колебание.

Продължение на статията под снимката
понор по пътя

„Изтичах там и чух някой да крещи, викът на брат ми“, каза Джереми след инцидента. „Току-що видях голяма дупка. Видях и горната част на леглото му. Не виждах нищо друго, затова скочих в дупката и се опитах да го измъкна.“

Нямаше какво да се направи

Джеръми трескаво ровеше в мръсотията и отломките на стаята, търсейки своя любим брат.

„Подът продължаваше да провисва и земята продължаваше да пада, но не ме интересуваше. Исках да спася брат си. Чух го да крещи, да ме вика. Не можех да направя нищо“.

Свлачището беше твърде бързо, Джефри беше затрупан, а Джереми беше изваден от заместник-шерифа, който пристигна на място.

Тази нощ земята се срути три пъти, увеличавайки дълбочината и ширината на дупката. Усилията за намиране на Джефри бяха прекратени 48 часа по-късно. Властите посочиха, че няма признаци на живот в дупката, която е „много нестабилна“ и опасна за спасителите.

Дупка е дупка, която внезапно се появява в земята. Те възникват главно поради ерозия или подземни води, които се натрупват естествено или в резултат на човешка дейност. Експертите казват, че понорът в Seffner е хайверът на майката природа.

Флорида, която има повече понори от всеки друг щат, е полуостров, изграден от порести карбонатни скали като варовик, които съхраняват и изместват подпочвените води.

Дупката под стаята на Джефри беше многоетажна. Най-дълбоката му точка беше около 9 метра надолу, а в най-широката му точка беше около 6 метра.

След тази трагична вечер Джеръми каза, че спасителните екипи не трябва да се отказват толкова бързо.

„Мисля, че можеха да положат повече усилия, за да измъкнат брат ми оттам“, каза той. „Беше брат ми. Никой дори не говори за това, през което преминават майка ми и баща ми. Те не искат да са пред камерата. Майка ми и баща ми минават през ада в момента.“

Опасният район е обезопасен

От съображения за сигурност къщата на Джефри е ликвидирана. Съборени са и две съседни къщи. След запълването на огромната дупка с водно-чакълена смес имотът е преграден с двойна ограда.

В това, което съседите казват, че „прилича на парк“, който не им е позволено да използват, има дървета и табела с надпис: „Почитане на живота и загуба на живот и имущество. 28 февруари 2013 г. Джефри Буш 21 юли 1975 г. – 28 февруари 2013 г. Домовете на Алън, Джаудон и Уикър.

Понорът е отворен отново през 2015 г. и отново е запълнен със същата смес. Наскоро се срути за трети път.

„Ако това се случи отново, ще оставим дупка в тази контролирана зона“, каза Джон-Пол Лавандейра, директор на отдела за правоприлагане на окръга.

Говорейки за свързаните рискове за общността, Лавандейра каза : „Нито една от къщите около дупката не изглежда изложена на риск. Това, което виждаме тук, не е необичайно.“

Повечето понори са малки по размер и се появяват на места като паркинги и пътища.

Някои обаче са и по-големи от този, който уби Джефри.

През 1981 г. 122-метрова дупка в Орландо отнесе пет коли, два бизнеса, къща с три спални и част от олимпийски плувен басейн.

Що се отнася до Джефри, експертите казаха, че тялото му вероятно е било засмукано от водната маса под повърхността и може един ден да изплува в близката река Алафия. Друга теория е, че тялото на Джефри е „потънало на 18 метра между понора и скалната основа и е хванато в капан в утайката“, каза Филип ван Бейнен , учен по околната среда, който изучава понорите.

Болезнени спомени

Сега, когато смъртоносната дупка се отвори отново, Джереми е залят от болезнени спомени.

Той каза, че си спомня този ден, сякаш беше вчера.

„Всичко изчезна. Леглото му и той, скринът му… Опитах се да го изритам с ръце. Не минава ден, в който да не мисля за брат си. За нещата, които се случиха в тази къща онази нощ и чувам как брат ми крещи и крещи да му помогна.

Чувам го през цялото време“, каза Джереми, който беше на място и наблюдаваше екипите, които обработват дупката за трети път. „Когато съм свободен, се опитвам да идвам тук и да го посещавам, защото това е единственото място, където мога да го посетя. Това е последното му място за почивка. Трудно е да гледам как дупката се отваря отново“, каза Джеръми

„Все още го чувам да крещи името ми, за да му помогна“, каза Джеръми.

Страшно е, че майката природа може да бъде толкова безмилостна.

Изпращаме нашите мисли и молитви към семейството на Джефри Буш. Без съмнение повторното изникване на дупката ще отвори много болезнени рани, особено след като е близо до рождения ден на Джефри.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм на 47 години – отървах се от 12 кг наднормено тегло, подуване и болка в ставите, пиейки по 1 чаша от това на ден
Next: Хороскоп за седмицата от 24 до 30 юли 2023 г. от Василиса Володина: ОВЕН, откриват нови възможности и перспективи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.