Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предсказанията на тайния пророк на КГБ смразиха света! Ето какво е намислил руският президент
  • Новини

Предсказанията на тайния пророк на КГБ смразиха света! Ето какво е намислил руският президент

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
iurimalugininin.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

82 годишният Юри Малугин живее скромно в затънтения град Черскии в Сибир. Градчето е едвам достъпно и пейзажът е почти постапокалиптичен.

Хората си го харесват такъв и живота протича бавно и спокойно.

Това, което отличава градчето хилядите подобни в скованата от студ сибирска необят е, че според местните хора мястото е посещавано многократно от Хрушчов, Брежнев, Горбачов, Елцин и сега Путин!? Защо ли?

Лидерите на Съветския съюз и днес Руската федерация се консултират с пророка Юри Малугин за най-важните си стратегически решения!

За Юри се знае малко! Той е скромен възрастен човек, който цял живот обитава семейната си къща в покрайнините, цепи дърва, пие чай от самовар и …. консултира световните лидери за най-важните геополитически въпроси!

Защо ли!? Защото паранормалните специалисти на русия смятат, че Юри е човека с може би най-силни ясновидски способности в целия свят!

Както е добре известно КГБ е поддържало огромен ресурс от внимателно подбрани ясновидци, медиуми и екстрасенски, които са били внимателно класифицирани според способностите им и използвани за „благото на народа“!

Юри бил сред паранормалните „звезди“! Неговите ясновидски показатели били извън всякакви граници!

Защо Юри живее на края на света!?

Според радио „Сибирская волна“, която е може би единствената медия, която е взимала интервю от Юри Малугин, ясновидецът твърдял, че земята в района на Черский му дава необичайната дарба и, че ако бъде преместен примерно в Москва, той няма да може да разгадава бъдещето!

Наталия Устинова, журналистка от „Сибирская волна“ е единствената журналистка, която е разговаряла с Юри в началото на 2015. Записала е разговора с видеокамера и отделно на своя смартфон. Устинова твърди, че след интервюто записът бил абсолютно празен, на видеото се виждали само снежинки! Единствената информация за това, какво е казал Малугин е от това, което тя е запомнила от разговора им.

Единствено тази нискокачествена снимка е била направена на Юри Малугин от шофьора на Наталия Устинова, който е щракнал „светия старец“ както му викат в малкото градче с хартиен фотоапарат за еднократна употреба!
Ето какво цитира Наталия Устинова от разговора си с Юри в радиопредаване излъчено само веднъж пред малката аудитория на сибирската радиостанция:

„Светът се тресе, дъще! Братята ни в Европа страдат и плачат с кървави сълзи! /смята се, че става въпрос за Украйна/. Казах на БАТЮШКА /смята се, че става въпрос за Путин/ да не сипва сол в тази рана на света, за да не убие всички ни! Светът, дъще е като човешкото тяло, ако една рана на ръката ти загнои, цялото тяло ще страда и накрая ще умре в адски мъки!

Адът се е отворил на изток, дъще! /Смята се, че става въпрос за възхода на Ислямска

държава! Батюшка трябва да спре дяволите, или света ще потъне в злина и мрак, както стана когато „малкия вълк“ падна от трона!*

*Смята се, че под „малкия вълк“ Юри визира последния римски император, Ромулус Августулус /Ромул е митичния римски цар, който е бозаел от вълчица, и на който младия император е бил кръстен/. Ромулус Августулус е бил свален от трона през 476-та година сл.н.е., което се смята за края на цивилизованата античност и началото на средновековието – тъмните векове!

Тогава света е потънал в хаос, безпросветие и война буквално за няколко години.

Ако Батюшка не спре дяволите, света ще потъне в мрак и война през 2016-та година и тъмнината ще продължи 2 хиляди години!
Ясно е, че Юри казва, че Путин трябва да се включи в битката с Ислямска държава!

И сега ето частта, която касае директно нас – българите!

Батюшка трябва да прекара жизнената артерия на старата майка през люлката на човечеството, която беше наследена от ТЕРЕС! Тези земи са свещенни, те пак ще станат извор на знание и щастие за света!
Тълкованието на това изречение е повече от ясно!

-> Под „жизнената артерия на старата майка“ Юри визира газопровода Южен Поток!

-> Под „люлката на човечеството, която беше наследена от ТЕРЕС!“ ясновидецът директно визира България! Както BRADVA.BG писа и преди, в българските земи е зародена най-старата цивилизация в света, а Терес е легендарен тракийски цар!

Или казано на прост език: Путин, прекарай Южен Поток през България иначе лошо и се пише на

Европа! Явно Путин все още не се е вслушал в думите на стария мъдрец, или може би ние не знаем цялата истина!?

Това е последното, което Наталия Устинова разказва в ефира на Сибирская волна. Дни след излъчването журналистката се мести в Москва и заема директорка позиция в една от най-големите Руски медии /която не можем да назовем/.

За мнозина невероятния скок в кариерата и е доста нетипичен. Тя отказва да говори за срещата си с Юри Малугин.

Записът от единственият неин разказ за засрещата й с ясновидеца изчезва мистериозно, и единственото свидетелство остават малцината, които са слушали предаването и по малката местна радиостанция в средата на миналия месец и нейният шофьор в този ден, който пожела да остане анонимен и предостави уникалната снимка на BRADVA.BG!

BRADVA.BG

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Винаги на разсмиваше от екрана и на живо. Почина най-обичаният готвач в България
Next: Стъки разочарован: ГЕРБ ме предадоха, всичко е хранилка за шарани

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.