Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предсказанията на тайния пророк на КГБ смразиха света! Ето какво е намислил руският президент
  • Новини

Предсказанията на тайния пророк на КГБ смразиха света! Ето какво е намислил руският президент

Иван Димитров Пешев март 3, 2022
iurimalugininin.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

82 годишният Юри Малугин живее скромно в затънтения град Черскии в Сибир. Градчето е едвам достъпно и пейзажът е почти постапокалиптичен.

Хората си го харесват такъв и живота протича бавно и спокойно.

Това, което отличава градчето хилядите подобни в скованата от студ сибирска необят е, че според местните хора мястото е посещавано многократно от Хрушчов, Брежнев, Горбачов, Елцин и сега Путин!? Защо ли?

Лидерите на Съветския съюз и днес Руската федерация се консултират с пророка Юри Малугин за най-важните си стратегически решения!

За Юри се знае малко! Той е скромен възрастен човек, който цял живот обитава семейната си къща в покрайнините, цепи дърва, пие чай от самовар и …. консултира световните лидери за най-важните геополитически въпроси!

Защо ли!? Защото паранормалните специалисти на русия смятат, че Юри е човека с може би най-силни ясновидски способности в целия свят!

Както е добре известно КГБ е поддържало огромен ресурс от внимателно подбрани ясновидци, медиуми и екстрасенски, които са били внимателно класифицирани според способностите им и използвани за „благото на народа“!

Юри бил сред паранормалните „звезди“! Неговите ясновидски показатели били извън всякакви граници!

Защо Юри живее на края на света!?

Според радио „Сибирская волна“, която е може би единствената медия, която е взимала интервю от Юри Малугин, ясновидецът твърдял, че земята в района на Черский му дава необичайната дарба и, че ако бъде преместен примерно в Москва, той няма да може да разгадава бъдещето!

Наталия Устинова, журналистка от „Сибирская волна“ е единствената журналистка, която е разговаряла с Юри в началото на 2015. Записала е разговора с видеокамера и отделно на своя смартфон. Устинова твърди, че след интервюто записът бил абсолютно празен, на видеото се виждали само снежинки! Единствената информация за това, какво е казал Малугин е от това, което тя е запомнила от разговора им.

Единствено тази нискокачествена снимка е била направена на Юри Малугин от шофьора на Наталия Устинова, който е щракнал „светия старец“ както му викат в малкото градче с хартиен фотоапарат за еднократна употреба!
Ето какво цитира Наталия Устинова от разговора си с Юри в радиопредаване излъчено само веднъж пред малката аудитория на сибирската радиостанция:

„Светът се тресе, дъще! Братята ни в Европа страдат и плачат с кървави сълзи! /смята се, че става въпрос за Украйна/. Казах на БАТЮШКА /смята се, че става въпрос за Путин/ да не сипва сол в тази рана на света, за да не убие всички ни! Светът, дъще е като човешкото тяло, ако една рана на ръката ти загнои, цялото тяло ще страда и накрая ще умре в адски мъки!

Адът се е отворил на изток, дъще! /Смята се, че става въпрос за възхода на Ислямска

държава! Батюшка трябва да спре дяволите, или света ще потъне в злина и мрак, както стана когато „малкия вълк“ падна от трона!*

*Смята се, че под „малкия вълк“ Юри визира последния римски император, Ромулус Августулус /Ромул е митичния римски цар, който е бозаел от вълчица, и на който младия император е бил кръстен/. Ромулус Августулус е бил свален от трона през 476-та година сл.н.е., което се смята за края на цивилизованата античност и началото на средновековието – тъмните векове!

Тогава света е потънал в хаос, безпросветие и война буквално за няколко години.

Ако Батюшка не спре дяволите, света ще потъне в мрак и война през 2016-та година и тъмнината ще продължи 2 хиляди години!
Ясно е, че Юри казва, че Путин трябва да се включи в битката с Ислямска държава!

И сега ето частта, която касае директно нас – българите!

Батюшка трябва да прекара жизнената артерия на старата майка през люлката на човечеството, която беше наследена от ТЕРЕС! Тези земи са свещенни, те пак ще станат извор на знание и щастие за света!
Тълкованието на това изречение е повече от ясно!

-> Под „жизнената артерия на старата майка“ Юри визира газопровода Южен Поток!

-> Под „люлката на човечеството, която беше наследена от ТЕРЕС!“ ясновидецът директно визира България! Както BRADVA.BG писа и преди, в българските земи е зародена най-старата цивилизация в света, а Терес е легендарен тракийски цар!

Или казано на прост език: Путин, прекарай Южен Поток през България иначе лошо и се пише на

Европа! Явно Путин все още не се е вслушал в думите на стария мъдрец, или може би ние не знаем цялата истина!?

Това е последното, което Наталия Устинова разказва в ефира на Сибирская волна. Дни след излъчването журналистката се мести в Москва и заема директорка позиция в една от най-големите Руски медии /която не можем да назовем/.

За мнозина невероятния скок в кариерата и е доста нетипичен. Тя отказва да говори за срещата си с Юри Малугин.

Записът от единственият неин разказ за засрещата й с ясновидеца изчезва мистериозно, и единственото свидетелство остават малцината, които са слушали предаването и по малката местна радиостанция в средата на миналия месец и нейният шофьор в този ден, който пожела да остане анонимен и предостави уникалната снимка на BRADVA.BG!

BRADVA.BG

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Винаги на разсмиваше от екрана и на живо. Почина най-обичаният готвач в България
Next: Стъки разочарован: ГЕРБ ме предадоха, всичко е хранилка за шарани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.