Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Представя се за суров войн, но мега луксът, в който тъне Рамзан Кадиров ще ви остави без думи
  • Новини

Представя се за суров войн, но мега луксът, в който тъне Рамзан Кадиров ще ви остави без думи

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
raammamzanan.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Въпреки не особено високия стандарт на живот на гражданите в Чеченската република, лидерът й Рамзан Кадиров е построил дворци за себе си, съпругата си и любовницата си. Притежава и самолет на стойност над 72 млн. евро, пише британският в. Мирър.

Вестникът цитира нови сателитни изображения на чеченската столица Грозни, от които е виден луксът, в който живее чеченският военачалник Рамзан Кадиров. Медията го нарича “автократът, който лично ръководи опитите на руския президент Владимир Путин да превземе ключовия град Мариупол”.

44-годишният баща на 12 деца, който също има и две осиновени деца, води кампания с цел да спре мирните преговори между Киев и Москва, и лично настоява за мащабно щурмуване на Киев, предава БГНЕС.

Според планове за руската инвазия, получени в британското разузнаване, Путин е бил убеден, че неговите сили ще завладеят украинската столица Киев в рамките на 48 часа, когато обяви своята “специална военна операция” на 24 февруари.

Но вместо това градът оказа неистов отпор и не се даде на Москва. Вместо това Русия претърпя катастрофални загуби, пише вестникът.

Кадиров има дворци в столицата Грозни – един за себе си като седалище на властта, втори за съпругата и децата му, и трети – за любовницата си.

Въпреки ниския стандарт на живот за обикновените граждани, Кадиров притежава разкошен Airbus A319 на стойност около 72.5 милиона евро, въпреки че неговата република се издържа само от данъкоплатците.

Ново разследване на независими журналисти показва, че Кадиров притежава и огромно тайно имение в Дубай, което посещава всеки месец. Скъпарският имот се намира в Zabeel Saray Royal Residences, в Palm Jumeirah, една от най-елитните сгради в света. Нищо чудно, след като личната му заплата за президент на Чеченската република е в размер малко над 4 милиона евро.

Интериорът на неговия пищен луксозен самолет – с 5-звездни спални – беше разкрит от руската поп звезда Тимати. Вестник “Украинска правда” в Киев тази седмица публикува разследване, което показва, че частният му самолет е посещавал ОАЕ около 14 пъти през 2021-2022 г.

Веднъж попитан как си позволява такъв лукс, Кадиров отговори; “Аллах осигурява. Не знам. Парите идват отнякъде.”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Пряко от пoднoжиeтo нa cĸaлa Heвяcтaтa ĸpaй Cмoлян: Тялото на младата Mиpeлa е размазано
Next: Забавят, но не забравят: ГЕРБ отвръща на удара, ловък ход срещу Кирил Петков и Бойко Рашков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.