Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Президентът сваля доверието си от кабинета по Гергьовден?
  • Новини

Президентът сваля доверието си от кабинета по Гергьовден?

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
dddoeoveorie.jpg

Пълното разминаване в позициите на президента и правителството към войната в Украйна най-вероятно ще стигне до радикална развръзка. Румен Радев може да обяви сваляне на доверието към кабинета „Петков” още по Гергьовден, съобщават запознати с развитието на политическата драма.

Отношенията на Радев с Кирил Петков и Асен Василев, които лично той легитимира на първа линия в изпълнителната власт, в момента са на точката на замръзване, разказват от общия им приятелски кръг.

Държавният глава не от вчера не подкрепя техни ходове, но след като неодобрението му за военна помощ за Киев бе наречено позорно от финансовия министър, президентът най-вероятно ще реши да изгори всякакви мостове с изпълнителната власт. Радев даде индикации за това, след като нарече твърденията на Василев по негов адрес цинизъм.

Радев бил особено гневен и от предизвиканите обществени реакции към личността му, които заливат социалните мрежи – там изобилстват куп обидни и дори нецензурни определения, а като капак и предложението на журналиста Светослав Иванов президентът да отиде при Путин, пише Лупа бг.

При натегнатата ситуация, обръщението на Радев към народа е било само встъпление към пълното скъсване на отношения с правителството.

В неделя, Радев излезе с пространно обръщение към народа, в което затвърди вече ясните си позиции. Там той си позволи и тежки квалификации, които очевидно бяха предназначени тъкмо към неговите бивши протежета.

Има политици, които са готови да направят опасната стъпка – да сложат бъдещето на България в интерес на свои користни цели. Да не забравяме, че войната е бизнесът на демагозите. Такива има във всяка страна. Чуждият живот – този на обикновените хора е стоката, с която те се разплащат помежду си. Никоя политическа демагогия не трябва и няма правото да залага живота на почтения, работещия човек, отсъди Радев. В прав текст той отново обяви, че не бива да се допуска въвличането на България във войната. Като български офицер ще отстоявам позицията си докрай, увери президентът.

Свалянето на доверие към изпълнителната власт няма да е за първи път за Радев. Преди две години, през февруари 2020-а, президентът свали доверието си от кабинета на ГЕРБ, с което отвори вратата към масовите протести и падането на правителството.

„Кабинетът тихо прокарва реформа на валутния борд. Законодателството се превръща в заложник на лобистки интереси. Търгува се дори с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване. Институции, призвани да бъдат независими, погазват показно закона, превръщайки се в инструмент на властта. На лице е организирано настъпление срещу гражданските свободи. Това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация. На всичко това трябва да се сложи край.”, заяви тогава Румен Радев, отново в телевизионно обръщение към народа.

/1chas.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зеленски с писмо до парламента: Иска 6 неща от България, не и оръжия
Next: Иван Христов призна за кошмарен момент: Ожених се за Вихра, без да я обичам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.