Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През 1961 г. жена излязла от дома си и не се върнала. След 52 г. дъщеря й разбрала къде е била
  • Новини

През 1961 г. жена излязла от дома си и не се върнала. След 52 г. дъщеря й разбрала къде е била

Иван Димитров Пешев май 8, 2023
zhasasiisisiskdsd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Луси Ан Джонсън била обикновена жена от Аляска (САЩ), която след няколко премествания се установила в Съри (Канада). Тя живеела там със съпруга си Марвин и две малки деца, Линда и Даниел. Те били щастливо семейство, преди да се случи инцидентът, който променил целия им живот.

Странното изчезване

През септември 1961 г. 25-годишната тогава Луси внезапно изчезва безследно. Странно, но едва 4 години по-късно съпругът й съобщава на полицията за изчезването на жена си. Именно заради тази подробност полицията нямало как да не заподозре, че става въпрос за убийство, а Марвин бил главният заподозрян.

Всички съседи на Луси и съпругът й били призовани да дадат показания, но това било безполезно за разследването. Мистър Марвин не бил осъден, а местонахождението на Луси оставало загадка.

През следващите години се случили много неща: Марвин почина през 90-те години. През 2013 г. Линда, тогава на 59 години, почувствала, че трябва да се откаже от надеждата и да приеме изчезването на майка си завинаги. Но нещо й подсказало, че е твърде рано да се отказва.

Тайна, недаваща покой

Линда казва: „Не си спомням много за майка ми. След като баща ми се ожени повторно, брат ми и аз никога повече не я споменахме. Имах само три снимки.“

През юни 2013 г. Кралската канадска конна полиция обявила изчезването на Луси в публичния си регистър регистър като едно от най-забележителните изчезвания през 50-те години на миналия век.

След като видяла този проект, Линда решила по всякакъв начин да разбере повече за изчезването на майка си. Това я довело до информация, която била изключително полезна. Най-голямата улика била свидетелството за брак на родителите й, в което се посочва, че истинският дом на майка й е Юкон, Канада.

Линда приложи информацията за майка си, баба и дядо си и се свързала с местния вестник Yukon News, за да пусне реклама и да намери роднините си. По-късно Линда получила обаждане от жена от Юкон. Тя казала, че е видяла снимки на Люси във вестника и че знае коя е майка й.

Разгадаването

Оказало се, че това била полусестрата на Линда, Ронда Глен. Тя казала, че майка им Люси е още жива. Линда, разбира се, била шокирана от информацията, която току-що беше получила. Ронда също.

„Никога не съм знаела, че майка ми е изчезнала. Винаги съм искала да имам по-голяма сестра и много се радвам, че Линда вече знае, че майка ни е още жива. Съжалявам за нея, защото тя не е е знаела нищо през цялото това време“, казва Ронда.

Събирането

След като получила телефонния номер, Линда се обадила на майка си. Въпреки че била изоставена от нея, тя очаквала с нетърпение да разговора им след всичко години на раздяла.

Линда избухнала в сълзи по време на първия си разговор с майка си. Тя отлетяла за Уайтхорс, Юкон, за да се събере отново с роднините си по майчина линия, включително по-малката си сестра Ронда. Изчезналата майка веднага разпознала момичето.

Линда прекарва няколко седмици с майка си и сестра си, преди да научи истината за миналото си. „Майка ми ми каза, че баща ми е бил насилник, че я е унижавал и е имал връзки с много жени, когато те все още са били женени. Тя каза, че баща ми я е изгонил от къщата. Тя се върнала, но татко забранил да вземе дъщеря си и сина си със себе си и тя си тръгнала сама “, казва Линда.

Това била трогателна среща. Сега Линда планира да се премести в Юкон, за да живее с майка си. Най-накрая тя намерила собствената си душа, с чиято загуба почти се примирила.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двуседмична диета с таратор, която ще ви втали неузнаваемо и без лишения
Next: Ралица Паскалева каза цялата истина за себе си: Преживях много тежки моменти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.