Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премахва подаграта като с магическа пръчка -облекчава цялостното състояние на болния
  • Новини

Премахва подаграта като с магическа пръчка -облекчава цялостното състояние на болния

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
pdaoggraksrkasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Подаграта е сериозна форма на артрит.

Тя не се забеляза, до момента, когато не стане твърде късно. Причината – голям брой пикочна киселина в кръвта.

 

Тези, които имат пристъпи на подагра, изпитват също проблеми с бъбреците. В ставите се образуват киселинни кристали. Те са причина за внезапната болка, паренето, зачервяването на палеца на крака, и т.н.

Подаграта е хронично заболяване, но в комбинация с някои хранителни продукти може лесно да я ограничите без страничните ефекти на стероиди и медикаменти.

Нуждаете се от:

– Куркума
– Ананас
– Джинджифил
– Кисел вишнев сок
– Ананас

Този плод има ензима бромелаин, което помага за намаляване на възпалението. Това се отразява на синтеза на простагландини, елиминирайки по този начин възпалението и отока. Ензимът също разгражда протеините и често се използва в протеиновите диети.

Куркума

Куркумата има свойството да се премахне болката, както и да потисне белтъка, който разширява кръвоносните съдове.

Джинджифил

Той съдържа джинджерол – активен елемент, който е свързан с капсаицина, който пък помага в борбата с различни възпаления.

Кисел черешов/вишнев сок

Вишните намаляват пикочната киселина! Изследвания са показали, че те са особено необходими при лечение на подагра.

Ето какво ви трябва:

– 1 ананас
– 2 супени лъжици куркума на прах
– 3 супени лъжици джинджифил на прах
– 1 чаша черешов или вишнев сок
– Мед
– Блендер
– Стъклен буркан с капак

Начин на приготвяне:

Обелете ананаса и го нарежете. Изцедете сока! Можете също така да включите и стъблото, защото съдържа веществото бромелаин. Ако използвате и стъблото, пуснете ананаса в блендер.

 

Подгответе гладък сос и добавете 1 чаша сок от череши и 1-2 супени лъжици куркума. След това добавете джинджифила и изсипете всичко в стъклен буркан. Напитката може да се съхранява в хладилник в продължение на не повече от 10 дни. Можете да добавите и мед.

След като почувствате атаките на подаграта, веднага пийте от подготвената напитка. Ако сте направили от нея твърде много, я съхранявайте в хладилник за не повече от един месец. Никога не използвайте сушен ананас, защото съдържа огромно количество захар.

Важно е да знаете!

Консумирайте допълнително количество бромелаин само ако атаките на подаграта са наистина непоносими. При всякакви други обстоятелства е по-добре да следвате естествените методи за лечение.

Не забравяйте да споделите тази статия със семейството и приятелите си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На бездомен мъж не му достигаха 2 стотинки и продавачката понечи да го изгони, когато аз се намесих
Next: Свекърва ми взе косата и ноктите ми, за да ме отдели от сина си: Намерих ги сгънати в скрина

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.