Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Преобърна се животът на Мартин от „Бригада нов дом“
  • Без категория

Преобърна се животът на Мартин от „Бригада нов дом“

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2025
Screenshot_6

Мартин от „Бригада нов дом“ стана водещ на БТВ.

Той разказа

Започна седмият сезон на „Бригада нов дом“, а в предаването „Тази сутрин“ ще ви показваме как продължава животът на героите от предаването.

Първият епизод предизвика вълна от съпричастност. Бригадата не само преобрази дома на Мартин Раданов и дядо му Пламен Иванов от село Горна Вереница, а и сбъдна техните най-големи мечти.

Преди година и половина на 64-годишния Пламен се налага да бъде и баща, и дядо, и приятел за своя внук Мартин. Това се случва след след серия от трагични събития в семейството им.

Към настоящия момент обаче всичко е различно, защото влизаме в напълно обновената им къща – преобразен от майсторите на „Бригада нов дом“.

Мартин мечтае за малка синя стая, с малко одеяло и много книги. За 5 дни майсторите от „Бригада нов дом“ сменят дограмата, слагат паркет, изграждат нов под и таван, шпакловат и боядисват, за да направят мечтаната синя стая за Мартин.

Сега той прекарва по-голямата част от времето си в новата си детска стая.
Бригадата дава нов живот на 100-годишната къща и сбъдва още една мечта на Мартин – като го качва на истински военен самолет, заедно с пилотът рекордьор Николай Калайджиев.

Започна седмият сезон на „Бригада нов дом“, а в предаването „Тази сутрин“ ще ви показваме как продължава животът на героите от предаването.

Първият епизод предизвика вълна от съпричастност. Бригадата не само преобрази дома на Мартин Раданов и дядо му Пламен Иванов от село Горна Вереница, а и сбъдна техните най-големи мечти.

Преди година и половина на 64-годишния Пламен се налага да бъде и баща, и дядо, и приятел за своя внук Мартин. Това се случва след след серия от трагични събития в семейството им.

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Към настоящия момент обаче всичко е различно, защото влизаме в напълно обновената им къща – преобразен от майсторите на „Бригада нов дом“.

Мартин мечтае за малка синя стая, с малко одеяло и много книги. За 5 дни майсторите от „Бригада нов дом“ сменят дограмата, слагат паркет, изграждат нов под и таван, шпакловат и боядисват, за да направят мечтаната синя стая за Мартин.

Старт на „Бригада нов дом“ в събота: Как екипът преобрази дома на дядо и внуче, загубило майка си

Двамата живеят сами в къща, която е на над 100 години и отдавна не е ремонтирана

Сега той прекарва по-голямата част от времето си в новата си детска стая.
Бригадата дава нов живот на 100-годишната къща и сбъдва още една мечта на Мартин – като го качва на истински военен самолет, заедно с пилотът рекордьор Николай Калайджиев.

Пети рекорд за военния пилот Николай Калайджиев

Той подобри рекорда от 33 маневри във формата на осмици от 2021 г.

Мартин не може да забрави и полетът с балон и срещата му с двамата любими влогъри Анди и Дани.

За момента мечтата на Мартин е, когато порасне, да стане влогър и пилот.

Часове след излъчването на първия епизод от новия сезон на „Бригада нов дом“ вече е събрано голямо количество дрехи, обувки и материални помощи.

Семейството благодари чрез bTV на всички зрители за съпричастността и подкрепата.

Ако желаете да помогнете на Марти и дядо Пламен, можете да дарите парични средства по сметката, която е открита на името на детето:

Получател: Мартин Петев Раданов
Банка: АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ (Allianz Bank)
IBAN: BG24BUIN95614000738693
BIC: BUINBGSF

Continue Reading

Previous: Обявиха нова дата за протест срещу Билла, Лидл, Кауфланд, Метро, Фантастико и другите вериги
Next: Голяма новина от Брюксел за България и приема на еврото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.