Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преподобна Стойна вещае: Зли времена идват
  • Новини

Преподобна Стойна вещае: Зли времена идват

Иван Димитров Пешев март 26, 2022
preopodobnastoina.jpg

До 2030 г. ке биде прегазена и бита, дълго време само ке шушне, изрича пророчицата
преди век

Русия ще тръгне да гази света, но накрая ще бъде прегазена. Предсказанието прави
популярната българска пророчица Преподобна Стойна през 30-те години на миналия
век, малко преди смъртта си. Тя дори знае точно кога ще се случи това. Без да
уточнява конкретни дати, споделя, че бедите за Русия ще дойдат малко преди да
измине един век от думите й. На 22 декември тази година се навършват 89 години
от нейната смърт. В предсказанието на ясновидката е замесена и страната ни, за
която се вещае добро.

„България и Русия са като душа и тяло. Големо е тялото, а душата е малка, но
без нея плътта е само леш, смрад и тъмнина за ума. България е душата. Щото от
тук са тръгнали към Русия и вяра, и книга, и патриарх. Все Богови работи сме й
пратили. Ама тялото е неразумно. Неуко е то, завалията. Сляпа сила: днес я гледаш
– сака да те прегърне, утре я гледаш – сака да те яде. Тъй става, щом тялото не
почита душата си, а някогаш дори не я признава за жива“, казва Преподобна Стойна,
след което получава видение за това какво чака Русия.

 

„Зли времена вещае Небето за Русия, люде. Няма да мине и век – помнете ми думата
– и тя, дето днес е ръгнала да прегази света и като порой мътен да го залее, ке
биде прегазена, ке биде бита, ке се свие в коритото си и дълго време само ке шушне…
Ке шушне и ке въздиша. Внуците ви ке го доживеят“, предрича считаната за българска
светица. Когато я питат що ще стане с българския народ, тя отвръща:

„На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду
другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен,
и по вода… Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят…“

Предсказанията на Преподобна Стойна са грижливо записани именно по заръка на
самата ясновидка. Тя е знаела точната дата, на която тялото й ще приключи земния
си път. Затова привиква при себе си момиче на име Боянка от Самоков, която да
увековечи думите й. Те са описани в книгата за Преподобна Стойна „Съвършената“
от писателката Неда Антонова.

 

Любопитно е, че куп екстрасенси от Русия и бившите съветски републики в последните
години бият път до санданското село Затолист. Те са привлечени от силата на църквата
„Свети Георги“, в която е живяла и починала пророчицата. Най-голям е напливът
на храмовия празник – Гергьовден. В светата обител е запазена килията, която обитавала
монахинята. В средата на храма, под купола, пък има мраморна плоча с двуглав орел.

„Тя има здравословно излъчване, като се стъпи върху нея и се вярва искрено, човек
може да намери облекчение и лек за болката си. Всички знаят за енергийното излъчване
в църквата на Преподобна Стойна“, твърди бившият кмет на съседното село Катунци
Георги Коцев.

Стойна е сляпа от ранно детство, но е надарена с вътрешно зрение. „С вашите очи
виждате онова, що го има на белио свет. А моите очи научават и другото – защо
го има туй нeщо, поради каква причина е дадено“, обяснява тя. Преподобна Стойна
е считана за духовна учителка и предтеча на леля Ванга. Пророчицата от Петрич
никога не е криела възхищението си към нея.

„Тая жена е светица, она целио живот го е страдала като светица. Как ме гледеш
мене, она е десет пате по-голема от мене! Яз пак апнувам, пийнувам, такива работи,
а она – нищ! Ни месо е турала в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она
сите работи със свети Георги ги е говорила.“ След смъртта на Преподобна Стойна
Ванга лично поръчва паметник за гроба й.

Писателката Неда Антонова:

Събирах предсказанията с години

Неда Антонова е авторка на книгата „Съвършената“, в която са събрани пророчествата
на Преподобна Стойна. Писателката е руски възпитаник, учила е в Санкт Петербург.
„България Днес“ се свърза с нея.

– Г-жо Антонова, сбъдват ли се пророчествата на Преподобна Стойна за Русия?

– Единственото, което мога да кажа по темата, е това, което съм написала в книгата.
Стойна се е изразявала по много простонароден език. Тя е внушавала, че ще дойде
ден, когато Русия отново ще бъде благодарна на България и отново ще потърси духовна
връзка с нея. Казвала е, че отношенията ни известно време ще бъдат доста обтегнати,
както и става.

 

– Къде е казвала предсказанията си?

– Тази книга е конгломерат от неща, които са събрани от различни места. Тук е
казала едно изречение, пред друг човек е казала нещо друго. Аз събирах тези предсказания
с години наред, за да се получи нещо по-компактно. Може обаче да обърнете внимание
и върху предсказанията на Нострадамус. Те в още по-голяма степен съответстват
на това, което в момента става.

– Кое точно визирате?

– Доста преди да се заема със Стойна четох катрените на Нострадамус в руски издания.
До 1989-а година се разпространяваха тайно. Тогава не можех да допусна, че това,
което се предсказва, е възможно да стане. Той е казвал, че през 2021 година за
последен път ще бъде чествана Октомврийската революция. Нещата бяха в такава посока.
Предсказанията му са изключително точни. В някои качества Преподобна Стойна е
превъзхождала дори и самия Нострадамус.

Нострадамус:

Путин ще умре във вода

Великият пророк Нострадамус черно на бяло е написал, че през 2022 година руският
президент Владимир Путин ще загине. В предсказването си той го нарича Владетеля
на Аквилон или на Севера. Според мнозина експерти в дешифрирането и тълкуването,
в днешни дни това е именно Путин. Според пророческите стихове на Нострадамус владетелят
ще умре в бурна нощ, когато ще плава по море и ще бъде ударен от мълния.

Нострадамус е роден в Сен Реми дьо Прованс, Южна Франция, на 14 декември 1503
г. и е известен френски лекар, кабалист и фармацевт. Пророчествата му са предвидили
много важни световни събития. Те са изразени в стихове, наречени катрени. За настоящата
година Нострадамус е видял още, че ще избухне ядрена бомба, която ще предизвика
климатични промени, както и изменения в позицията на Земята. 2022 г. ще донесе
разрушение, последвано от мир.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Πитaмe Bи: Иcĸaтe ли 10лв дoбaвĸa зa вcяĸa гoдинa тpyдoв cтaж?
Next: Арестът го отключи. Лоши новини за здравословното състояние на Бойко Борисов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.