Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преспи по 2 метра и стотици блокирани камиони по пътя Варна – Добрич
  • Новини

Преспи по 2 метра и стотици блокирани камиони по пътя Варна – Добрич

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
sdfglksdkhkkfhkfkhfghgf.png

Второ денонощие е затворен пътя Варна – Добрич.

Стотици товарни автомобили са блокирани. За леките има обходен маршрут през Балчик.

Има аварирали тежкотоварни автомобили в района на село Любен Каравелово. Тировете пречат на снегопочистващите фирми да изчистят трасето и да осигурят нормалната проходимост на пътя.

Третокласният път Балчик – Добрич е отворен и преминаването през него се осъществява без проблеми.

Край Аксаковска панорама колоната от автомобили е огромна. Някои от шофьорите чакат повече от 24 часа.

Продължава почистването на преспите и падналите дървета, както и отстраняването на авариралите автомобили по пътя Варна – Добрич и по път път Тръница – Бдинци в област Варна. Това съобщиха от АПИ.

На места преспите достигат до метър и половина – 2 м. Поради силния снеговалеж, бурен вятър и снегонавяванията пътят е затворен от 17 часа на 19 ноември т. г. Снегопочистващите машини са на терен и при необходимост ще се включи и допълнителна техника.

Движението се осъществява при зимни условия по третокласните отсечки в област Варна: път III-207 Ветрино – Калоян, път III-2072 Ветрино – Вълчи дол, път III-2702 Добрич – Суворово и по път III-2901 Суворово – Аксаково. Ограничен е трафикът на автомобили над 3.5 тона по път III-2902 – Аксаковска панорама – Кичево.

В област Шумен за снегопочистване е ограничено движението по път III-7005 Изгрев – Тодор Икономово в района на с. Тъкач. Трафикът се осъществява по обходен маршрут: с. Тъкач – Каолиново – път I-7 – с. Пристое. Работата продължава и е планирано до края на деня движението да бъде възстановено.

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите да тръгват на път с автомобили, подготвени за зимни условия, да карат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция, да не предприемат резки маневри. Блокирането на движението от превозни средства, които не са подготвени за зимни условия, затруднява пътуването на всички останали шофьори и работата на снегопочистващата техника.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сдъвчете няколко зрънца и кръвното и холестерола ще тръгнат надолу
Next: ИСТИНСКО ЧУДО! В най-малката българска община заплатата е 3 бона!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.