Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Престъпникът нападнал жената в гората, но щом тя се обърнала, веднага осъзнал грешката си
  • Новини

Престъпникът нападнал жената в гората, но щом тя се обърнала, веднага осъзнал грешката си

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
ycjtjghjghjhg.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За съжаление живеем в свят, в който жената винаги трябва да бъде нащрек, всеки път, когато излезе от дома си. Новинарските емисии напоследък преливат от новини за насилие над жени и това е повод да се замислим колко незащитени са представителките на нежния пол.

Да, точно така е. Лично аз не познавам нито една жена, която да се чувства комфортно да се разхожда сама в гората вечер. Въпреки че жените са най-често малтретирани в домашна среда, страхът, че някой непознат ще чака зад ъгъла, изчаквайки подходящия момент за атака, винаги е налице.

Този кошмар веднъж се превърнал в реалност за жена от Сиатъл. Тя правела вечерния си крос, когато била нападната и се опитали да я изнасилят. Но нападателят нямал представа кого атакува…

Била обичайна неделя.

Кели Херън излязла за обичайното си вечерно бягане в подготовка за маратон.

Но това бягане щяло да бъде запомнено за дълго време. След като пробягала 6,5 километра, Кели спряла в обществена тоалетна. Внезапно, когато Кели стояла до мивката, тя била нападната отзад.

Мъжът се бил скрил в едно от сепаретата и чакал да влезе самотна жена, за да я нападне. Мъжът блъснал Кели на пода и започнал да я удря. Но нещастникът не очаквал, че жертвата ще може да отвърне на удара.

Вместо да се парализира от паника и страх, адреналинът на Кели взел връх. Тя събрала всичките си сили и се преборила.

„Борих се за живота си, крещях, драсках лицето му, блъсках и отчаяно се опитвах да се измъкна от хватката му – не исках да се откажа“, пише Кели на страницата си в Инстаграм.

Но това не било всичко.

Престъпникът не е знаел, че Кели наскоро е завършила курс по самоотбрана. Използвайки всичките си нови умения, тя успяла да отвърне на нападателя.

Тя се отскубнала, скочи на крака, натика нападателя в кабинката и го заключила вътре. Храбрата жена го задържала там, докато дошла полицията и го арестувала.

 

„Има шевове по лицето ми, много синини и охлузвания по тялото ми, но духът ми не е сломен“, пише Кели в профила си.

Мъжът бил задържан и обвинен в опит за изнасилване.

Кели наистина притежава невероятна сила на духа и борбен дух, което й помогнало да защити себе си и достойнството си!

Кели споделила историята си в Инстаграм, където сега вдъхновява други жени да се противопоставят на насилието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Едра градушка падна в Южна България, дървета смачкаха коли
Next: Мистериозна смърт покоси сина на шефа на Лада-България, бременната му съпруга го намерила в дома им

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.