Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прибираше се от работа в Айтос, чу звуци от боклука. Цяла България замръзна, беше под мръсен лист хартия
  • Новини

Прибираше се от работа в Айтос, чу звуци от боклука. Цяла България замръзна, беше под мръсен лист хартия

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
atuataistuas.jpg

Откриха новородено момиченце на улица в Айтос. Сигналът за изоставеното бебе е подаден на тел. 112 в четвъртък около 12.30 ч. На място са дошли екип лекари, оказана му е първа помощ и е откарано в болницата в Бургас.

Айтозлия, който се прибирал от работа, открил плачещото на тротоара пред дома му недоносено бебче, съобщи Флагман.бг.

При гледката на чисто голото момиченце, оваляно в боклуци и листа, той веднага подал сигнал на спешния телефон и на място пристигнали полицейски екип и Бърза помощ, които го транспортирали в бургаската болница.

Лекарите там се погрижили за пеленачето, прегледали го и го настанили в Отделението по неонатология. В момента то е в кувьоз под непрекъснато лекарско наблюдение, защото е родено в 36 гестационна седмица.

Не изпускай тези оферти:

Тъй като родителите на детето към момента се издирват и то се е появило на бял свят в битови условия, се наложило в болницата да му дадат име.

Към момента момиченцето е вписано на името на началника на Родилното отделение д-р Антонио Душепеев като Антония Намерена Неизвестна.

То е с бяла кожа, тежи 2200 гр, а лекарите са установили, че преди да бъде оставено на улицата, е било нахранено. Това е първият подобен случай в историята на бургаската болница, много пъти майки са изоставяли бебетата си и са си тръгвали, но такова нещо не се е случвало, споделят лекарите.

Тъжната съдба на Антония Намерена Неизвестна обаче отвори сърцата на много добри хора, пише „Флагман“.

От момента, в който е съобщена информацията за нея, на телефоните в болницата не спирали да звънят желаещи да станат приемни родители или да осиновят малката принцеса. Имало и много хора, които искат да закупят необходимите неща за отглеждането на Антония.

Лекарите обаче призовават желаещите да помогнат, да се обърнат към компетентните институции – Агенцията за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане. Там могат да бъдат подадени документите, в които да заявят желанието си да отгледат Антония.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изхвърча му главата! Зам.-директорът на Гранична полиция е подал оставка
Next: Брутални разкрития за бесния екшън с калашници между два клана, окървавил Нова Загора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.