Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прибрали се у нас гурбетчии: В чужбина разбрах, че мястото ми е в България
  • Новини

Прибрали се у нас гурбетчии: В чужбина разбрах, че мястото ми е в България

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
gerstesrhgsfdhfh.png

Как се чувства някой, който години наред прави опити да заживее в чужбина, но накрая открива, че мястото му е тук? Този път разказът в „Завърналите се с Петя Кертикова“ е именно за такъв човек.

След като завършва езикова гимназия в Пазарджик, Георги Дамянов неистово желае да замине за САЩ.

„Не само да го гледам този живот по филмите, но и да го живея“, разказва той.

Кандидатства в университет, но заради високите такси на обучение в САЩ избира да учи „Бизнес администрация“ във филиал на американския университет в Сейнт Луис, само че в Мадрид.

„Моят план беше в края на обучението ми да се прехвърля в Америка. Наистина го исках“, споделя още Дамянов.

В Мадрид българинът живее 4 години.

И макар да не иска, Дамянов се прибира в България, след като завършва висшето си образование и след като финансовата криза от 2008 г. не подминава Испания. Следва пореден опит да заживее навън, този път в Германия. Знае и езика, но вижда, че страната не е за него. Казва, че няма и възможност да се реализира.

Така решава да се завърне у  нас през пролетта на 2014 година и да промени мирогледа си.

„Всъщност, започнах да виждам как нещата се получават, когато човек има постоянство. Започнах да се съсредоточавам в това, което правя. На този етап не бих напуснал България, освен ако не е за краткотрайна почивка“, твърди Дамянов пред Bulgaria ON AIR.

Така мечтата „Америка“ остава само на думи и то, оказва се след години, за добро. Днес Георги е успешен търговец на софтуерни продукти, развива и бизнес, който помага на всички онлайн търговци да вършат работата си по-лесно и казва, че сега не би заменил България за друга страна.

Continue Reading

Previous: Можете да се отървете от дискова херния, ако знаете тази рецепта с 3 съставки
Next: Бях само на 22, когато се ожених за жена с дете – нека моята история ви вдъхнови и бъде за урок

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.