Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приеха важни промени за етажната собственост, касаят наематели и притежатели на кучета и котки в блока
  • Новини

Приеха важни промени за етажната собственост, касаят наематели и притежатели на кучета и котки в блока

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
sdfgdlkfgkfdkhfkhgfhfg.png

Информация на наематели и домашни любимци вече задължително ще присъства в книгата на етажната собственост, гласят промените в задължителните документи, които се попълват по Закона за етажната собственост, предаде Труд.

Новите образци на Примерен правилник за вътрешния ред в етажната собственост, Декларация за вписване на данни и за промяна на обстоятелства на данни в книгата на етажната собственост, Книга на етажната собственост, Споразумение за създаване на сдружение на собствениците и Ежемесечен отчет за приходите и разходите на етажна собственост. могат да се открият на сайта на регионалното министерство.

В Декларацията за вписване на данни и за промяна на обстоятелства в книгата на етажната собственост задължително ще се описва дали живеещите в апартамента са собственици, ползватели или обитатели. Освен данните за местонахождение, площ, идеални части и предназначение, ще се описват и притежаваните или взети за отглеждане животни в обекта, които се извеждат на обществени места, като за кучета ще се посочва и номера на ветеринарномедицинския паспорт.

Декларацията се подава до управителния съвет или управителя, като това може да бъде направено и електронно.

Такава задължително трябва да бъде подавана от всеки собственик или ползвател в 15-дневен срок от придобиване на правото на собственост, ползване или след встъпване в друго правоотношение, което допуска пребиваване на трети лица, както и при промяна на обстоятелствата.

Данните от подадената декларация се вписват от управителя или председателя на управителния съвет в книгата на етажната собственост, която също може да бъде електронна. Затова в нея ще се вписва и адрес на електронна поща за уведомяване на собственика или ползвателя, ако разполага с такава.

Право на достъп до данните в книгата на етажната собственост имат УС, контролният съвет, собственикът – за неговите данни, както и органите на вътрешното и на строителното министерства, общинската или районната администрация и Българската агенция по безопасност на храните при спазване на разпоредбите за защита на личните данни.

За първи път е публикуван и образец на Ежемесечен отчет за приходите и разходите на етажна собственост. В него освен задължителните и традиционни приходи/разходи от вноски за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, ще се вписват и приходите от усвояване на средства от държавния или европейски бюджет, получените безвъзмездна помощ и субсидии, приходи от ВЕИ инсталации, приходи от наем на рекламни или технически съоръжения и др.

В разходите са залегнали възнагражденията на управителния и контролен съвет на блока, реципрочно домоуправителя и контрольора, касиера, както и разходи за възнаграждение на професионален управител-търговец, когато блокът се управлява от специализирана фирма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това летище в Северна България става третото с най-дълга писта у нас
Next: Масови съкращения в тази компания: 1700 служители в България изтръпнаха за работата си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.