Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приятели и лекари пеят за 34-ти ЧРД на Мануела Горсова
  • Новини

Приятели и лекари пеят за 34-ти ЧРД на Мануела Горсова

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
mandfnfdhdfhe.png

Тържеството е в дома й

Вярваме, че ще проходи, всяка година си пожелаваме едно и също, казва баща й Красимир
Вярваме, че Мануела ще проходи, ще се оправи и се молим постоянно за това.

Тази надежда изрази на 34-ия рождения ден на дъщеря си таткото Красимир Горсов. За ЧРД борбеното момиче събира в дома си приятели и лекари, които се грижат за здравословното й състояние последните години.

„Всяка година празнуваме рождения й ден. Взимаме торта, майка й е по измислянето на подаръците, аз изпълнявам. Тя си ги е изстрадала и заслужила отдавна“, споделя пред „България Днес“ в празничния ден бащата Красимир Горсов.

Днес момичето е отрупано с изненади, макар че често й се правят такива и без повод. Заради празника Мануела има почивка от всекидневната рехабилитация.

Преди 16 години историята на Горсова потресе цяла България и все още засяда като буца в гърлата на хората. В злополучния 5 август 2007 година след употреба на алкохол – две глътки домашна ракия по собствените му думи, шампионът по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвиква тежка катастрофа по тесния път около река Ропотамо, край Приморско.

След като навлиза със своя джип „Хамър“ в насрещното, помита лек автомобил „Хонда“, в който се вози тогава едва 17-годишната Мануела.

Колата е шофирана от 23-годишния млад боксьор Петър Петров, който загива на място. Младото момиче оцелява по чудо. Изпада в будна кома, в която остава и до днес.

Мануела е с травма на гръбначния стълб, която не й позволява да се храни самостоятелно и да се движи. Претърпява множество операции, включително и скъпо лечение в клиника в Израел. Рехабилитацията й продължава и до днес в България.

„24/7 сме с детето. Няма как да я оставим. Тя е всичко за нас. Всеки ден я нося на ръце, за да излезе навън. От години си пожелаваме едно и също нещо на рождения й ден“, допълва бащата.

След инцидента актьорът и режисьор Владислав Карамфилов става много близък приятел до семейството.

Преди месец Въргала апелира обществото да помогне в намирането на средства за рампа. Съоръжението, което ще позволи на младото момиче да излиза навън без проблем, струва около 54 хил. лв.

То е крайно необходимо, тъй като инвалидната количка, с която се придвижва Мануела, е много тежка, а баща й има проблем с кръста и краката, което затруднява пренасянето й.

„Влади е невероятен човек. Приема Мануела като негово дете. Благодарни сме му за всичко, което направи за нас през годините“, допълва Горсов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няколко минути до това растение и ще събудите нов човек! Ще се почувствате по-здрави и бодри
Next: Уволниха шофьор на автобус, дал на неправоспособна жена да кара

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.