Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Приятелството се скъса: Интригите във Фермата разплакаха Финци
  • Новини

Приятелството се скъса: Интригите във Фермата разплакаха Финци

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2022
finciasciascas.jpg

След множеството коментари след снощния епизод на „Фермата“ Веселка се обърна към всички зрители и фенове на предаването:

Всяка жена е красива! Всяка жена има талант! Всяка жена е силна!
Но всяка жена е ранима и под усмивката и уверения поглед много малко хора могат да погледнат. Много малко хора имат силата и умението да виждат души!

Това което пиша беше провокирано, излизам с апел.
Моля Ви от сърце не бъдете толкова крайни, не бъдете осъдителни, ние сме хора, хората не са перфектни, хората грешим, хората понякога крещим, плачем, обиждаме…

Учим се, понасяме удари…

Не изпускай тези оферти:

Но всеки намира смисъл и правилен път от своя мироглед.
Ако обърнем живота си във валута, колко струва да бъдем добри? Колко струва да бъдем човеци? Колко струва да се научим да бъдем достойни хора. Да всичко има цена и тя не е малка. Но всички имаме пример който да дадем и ние избираме какъв да е той!

Приятелството се скъса: Интригите във

Много неща се случиха този ден, който стартира със скандал между най-добрите приятелки Веси и Аксения и то провокиран от Камелия, която много тънко прави интрига и се оттегля като страничен наблюдател.

Не много приятни реплики отправи Аксения към нея, което дълбоко я нарани и изглеждаше, че приятелството им виси на косъм, пише Vihrogon.

Но това, което написа Веси днес звучи много мъдро и проникновено, мисли и думи на едно младо момиче, но с дълбока душа и огромен талант, както се видя и от стихотворението, което прочете на фермерите и което разчувства всички и изкара сълзите на Финци:

Докосна сърцето ми, докосна душата ми. Весето е номер едно, тя пише неща, които не трябва да останат в тефтера, коментира той и този неин талант се вижда и в днешното обръщение към феновете на „Фермата“.

„В шести клас започнах да свиря на гайда. За мен това е най-българският народен инструмент и никой друг не може да го замести“. Това разказа пред Петя Дикова полицаят Евгени Коев, който напусна „Фермата“. Той припомни, че всички в неговото семейство работят в полицията – и дядо му, и баща му, и чичо му, и родителите на съпругата му.

„За мен е чест да бъда в тази професия. Гордея се да бъда полицай. Нашата работа е много емоционална – има и хубави и лоши моменти, но рядко ги пренасям вкъщи“, сподели Евгени.

Той коментира и присъствието в отбора си на Ваня Илиева, известна като Хепи Ванче заради постоянната си усмивка. Според него тя е била „троянският кон“ и е разбила цялата идея на отборното състезание.

„Няма как един човек, който претендира, че е взел толкова битки, да се страхува да излезе на дуел“, заяви Евгени по bTV.

Според него мост между поколенията няма да има, но такъв е възможен между отделни хора.

Евгени сподели, че дни преди снощния дуел е бил в болница с бъбречна криза, а неговият фаворит е Иван.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 20 ноември започва ЗЛАТЕН период за тези зодии: разкритията на Тамара Глоба
Next: 15 лева за кг кашкавал при средна заплата 6600 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.