Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • При врастнал нокът болката е нетърпима – ето как да се справим с него у дома, без да стигаме до скалпела
  • Новини

При врастнал нокът болката е нетърпима – ето как да се справим с него у дома, без да стигаме до скалпела

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
snasnoasnkasnkason.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеки, който е имал някога през живота си врастнал нокът , знае колко болезнено може да бъде това състояние. За тези, които не са се сблъсквали с проблема, нека да обясним какво представлява той – нарастващата нокътна плоча се вгражда в меката тъкан на страничните части на пръстите. Това обикновено се случва с големия пръст на крака, а хората, които имат дебели или извити нокти, са особено засегнати.

Защо врастналият нокът е толкова опасен?

Заболяването протича в няколко етапа.

Отначало това е дискомфорт и болка при ходене, по-късно – възпаление на околните тъкани, тяхното зачервяване, секреция на серозни или кървави течности, подуване. Засегнатата област може значително да се увеличи по обем.

какво е врастнал нокът

С последваща поява на стафилококова инфекция възникват супурации и други (често сериозни) усложнения. Следователно в повечето случаи врасналият нокът изисква хирургическа намеса. Но има начин да го излекувате , без да прибягвате до операция, в началните етапи на заболяването.

Джейн Андерсен, специалист по ортопедия към Chapel Hill Foot and Ankle Associates в Северна Каролина, казва, че врасналите нокти на краката се отстраняват сравнително лесно. Но има две изключения: ако имате диабет или сърдечно-съдови заболявания, трябва незабавно да се видите с лекар.

Как да премахнете сами врастнал нокът

лечение на врастнал нокът

Накиснете краката във физиологичен разтвор. Изсипете топла вода в леген и добавете една чаена лъжичка английска сол (магнезиев сулфат) на литър вода. Дръжте краката в този разтвор два пъти на ден, в продължение на 20 минути. Това ще помогне да се изтегли всяка течност или гной, които може да са под нокътя. Магнезиевият сулфат също облекчава възпалението.

Сложете нещо под нокътя.

Джейн Андерсен съветва да подпъхнете малко парче памучно-марлен тампон, напоен с антисептици, под нокътя. Целта на процедурата е да се изравни ръбът на ноктите. Това ще ви позволи леко да повдигнете нокътя, така че да не се врязва в кожата.

Нанесете мехлем. След като тампонът е здраво закрепен под врастналия нокът, трябва да третирате пръста с маз на Вишневски или Левомекол (или друг подобен мехлем с антисептично и противомикробно действие). Мехлемите могат да предотвратят / излекуват инфекцията. След това сложете превръзка.

Как да предотвратите врастването на ноктите

Най-добрият начин да избегнете проблема, е да го предотвратите. Ноктите обикновено врастват в ъглите, така че трябва да отрежете нокътя възможно най-равномерно и да заоблите ъгъла съвсем лекичко с пила за нокти. Специалистите също добавят, че трябва да носите удобни чорапи и обувки. Удобни обувки – това са обувки, в които можете да движите пръстите си.

Избягвайте наранявания на пръстите на краката. Ако сте активен човек, който се занимава със спорт, не забравяйте да ходите боси в продължение на час след тренировка.

Ако спазвате стриктно всички съвети на ортопедите, ще забравите какво са враснали нокти!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Канела и мед: Невероятни борци срещу рак, лош холестерол, косопад, настинки и много други болести. Ето как се използват като лек!
Next: Трагедия: Младо момче загина заради огнената традиция на Сирни Заговезни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.