Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проговорил на 6 месеца, а на 8 г. вече работел за НАСА. Съдбата на вундеркинда с IQ 210
  • Новини

Проговорил на 6 месеца, а на 8 г. вече работел за НАСА. Съдбата на вундеркинда с IQ 210

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
jdfjdfgdfsdsdytyy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Свикнали сме да смятаме, че най-гениалните хора, които са ходили по Земята, поне през 20 век, са Стивън Хокинг, Алберт Айнщайн и други известни учени.

Но всъщност има един човек, който ги превъзхожда по ниво на IQ и много други постижения. Това е Ким Ун Йонг от Южна Корея. Днес рядко можете да чуете за този човек, тъй като той практически не се появява публично, но преди целият свят говорел за този млад талант…

Особеният

Ким, който е роден на 8 март 1962 г. в семейство на двама професори по медицина и физика, започва да демонстрира способностите си изключително рано: на 6-месечна възраст той вече може да говори добре, а на 1 година научава не само цялата корейска азбука, но също и 1000 китайски йероглифа.

Ун Йонг също се научил да брои много рано, преминавайки към диференциално смятане на 2-годишна възраст. На следващата година дори прави собствен сборник със задачи по математика за… ученици.

До 4-годишна възраст Ким можел да чете на четири езика, а само година по-късно вече говорел пет: корейски, английски, японски, немски и френски. На същата възраст той за първи път премина тест за интелигентност, като събрал 210 точки – това бил световен рекорд за онова време.

Вундеркинд

Ким може да се нарече „Малкият Шелдън“ на стероиди. Той не само се смята за най-умното дете в света, но повече или по-малко е най-умният човек, който някога е ходил по тази земя.

При това способностите му не се ограничавали в една посока: Ун Йонг можел да чете и пише на няколко езика, да композира стихове и истории, да рисува добре и да решава най-трудните математически задачи.

Момчето се опитало да учи с по-големи деца, но нито едно училище не му подхождало. Затова отначало родителите му работели с него, а след това и учители. Въпреки че нямал голяма нужда от последното, Ким и сам се учел добре.

Славата

През 1967 г., когато Ким е само на 5 години, в списание Look е публикувана статия за момчето, което веднага привлича вниманието на световната общност към него. През същата година Ун Йонг се появява на японския телевизионен канал Фуджи, шокирайки публиката със способността си да решава математически уравнения, на които повечето зрители не са способни.

Малко по-късно родителите на момчето се преместили в САЩ. Там Ким решава да се съсредоточи върху изучаването на ядрена физика в университета в Колорадо, като учи наравно със студенти, които са с 10-15 години по-големи от него.

А през 1970 г. НАСА се заинтересувала от 8-годишния гений. Агенцията го наема да извършва изчисления, свързани например с определяне на количеството гориво, необходимо за изстрелване на ракета в космоса при различни условия, и да решава други проблеми.

НАСА

Ун Йонг работи като учен в НАСА до 1978 г., но след това решава да се върне в Южна Корея.

 

„Писна ми от това ежедневие. Всеки ден решавах почти едни и същи проблеми. Нямах приятели там, на които да разчитам. Бях много самотен…“ – разказва Ким за причините да се завърне в Корея.

16-годишният Ким искал да учи в университет, но тогава възникнала неочаквана трудност. Той нямал корейска диплома за средно образование, затова решил да я получи като външен студент. Това бил първият провал на Ун Йонг – той се провалил на изпитите, за което веднага бил наречен „геният неудачник“.

Въпреки че в крайна сметкал издържа изпита, тази обществена реакция принудила Ким да се премести от Сеул, където всички очаквали изключителни резултати от него. Изборът на Ун Йонг паднал върху Националния университет Чунгбук.

Студент

Този път Ким не насилва нещата и завършва с всички останали, като става инженер в областта на гражданското инженерство.

– Като се замисля, нямам щастливи спомени от детството. Искам да кажа, че го нямах, точно както нямах приятели, игри и прочие. Ето защо, когато бях студент, научих много нови неща, които не знаех преди, и това ме направи по-щастлив“, казва Ун Йонг.

Първото висше образование е последвано от второ, но вече в областта на философията. Между другото, по-късно той ще получи докторска степен по философия и ще напише много статии в тази област.

Учител

На 31 години Ким се оказва учител. Първо работил на непълно работно време в два университета, преди да премине към работа на пълен работен ден като професор в катедрата по гражданско и екологично инженерство в университета Йонсей.

Малко по-късно Ун Йонг се жени. Съпругата му няма нищо общо със света на науката. Скоро те имат двама сина.

Днес Ким все още преподава. Той също така е асистент в катедрата по философия в университета Шинхан и вицепрезидент на Института за северно развитие на Кьонги, където преподава инженерство на студенти.

Много хора продължават да критикуват Ким, казвайки, че той е „гений неудачник“, който не е успял да използва интелекта си за нови открития или изобретения.

– По някаква причина много хора смятат, че хората с висок коефициент на интелигентност са всемогъщи и ще имат страхотно бъдеще, но това не е така. Всички имаме различни нива на знания, надежди, таланти и желания и трябва да уважаваме това.

Не искам всички да ме възприемат като гений. Аз, като всички останали, искам да живея нормален живот, да правя каквото искам: да прекарвам време със семейството си, да ходя на кино, да общувам…

Не съм мечтал да стана професор. Просто обичам да правя това, което правя – да преподавам на студенти, които, надявам се, ще допринесат за развитието на обществото, – казва Ким Ун-Йонг в интервю.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хороскоп за седмицата 27 март – 2 април: СКОРПИОН – неочаквани парични постъпления; РИБИ – нови романтични познанства
Next: Милионерска щерка избра да живее на улицата, за да докаже, че не е кифла

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.