Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прозорци се тресат, тормоз, палеж на хора – в това българско село не се живее
  • Новини

Прозорци се тресат, тормоз, палеж на хора – в това българско село не се живее

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
asdqwrwqrw.png

Ето и какво пише в сигнала, адресиран до МВР: “Село Градец, област Сливен, е
едно от най-големите села в България с над 5000 жители.

 

От години селото ни е
подложено на редовен, през лятото и денонощен терор, причинен от събирания на
големи групи хора и пускането на музика с изключително високи децибели – над 100-110
dB.

 

В последните дни на месец юли и първите на август 2023 г. обстановката е нетърпима
– звучи музика от десетки места в селото. Много от тях са в частни домове, както
и нерегламентирани заведения, в които – според обществената тайна – освен алкохол
се продават и различни забранени вещества.

 

В нощта на 3 август музиката затихна след 2:30 ч. след полунощ и в 5:30 на зазоряване
отново загърмя. Справка за подадените сигнали на тел. 112 може да се направи лесно.
Наличните полицейски сили са безсилни пред нарушителите на обществения ред.

 

 

Полицаите
в селото обслужват не само селото – ПУ Градец покрива твърде обширен регион, всички
населени места от гр. Котел до пътен възел “Петолъчката“, общо осем на брой. Видно
е, че с петима дежурни полицаи в деня на селския сбор няма как да се окаже ефективен
контрол.

 

Главен проблем в селото, освен битовата престъпност и всекидневната вандалщина,
денонощната силна музика, която звучи във всички махали на селото и тормози до
полуда деца, възрастни и болни хора.

На открито хората не могат да разговарят
нормално, а на закрито прозорци и покъщнина вибрират от силата на звука. Жалби
срещу силната музика системно подават десетки души, но резултат няма.

 

Настояваме за контрол и строги наказания за нарушителите, които освен нагло поведение
си позволяват и заплахи за саморазправа и палеж на хора, подаващи сигнали за нередности.

Конфискуване на озвучителните уредби е първата и най-лесна стъпка. Незнайно защо
не се прави. Прилагам видео от една обикновена нощ в Градец.”

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Култова звезда от Биг Брадър се е самоубил, трагедията е голяма!
Next: Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.