Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Производителка: Сутринта ми изкупиха стоката за 80 ст., после си ги познах на пазара, но на двойна цена
  • Новини

Производителка: Сутринта ми изкупиха стоката за 80 ст., после си ги познах на пазара, но на двойна цена

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
gfdsokgdkfkhggflkdhdfhgf.png

„Тази заран бях в 4,30 часа на борсата. Колата ми беше натоварена с 20 кашона марули собствено производство. Повече от 80 стотинки никой не искаше да ми даде за бройка, макар да са големи и да тежат над 600 грама. Примирих се. По-добре да ги продам, отколкото да ги върна. Прибрах се към 6 часа у дома и с дъщеря ми отидохме в Пловдив. И какво да видя – моите марули на един от пазарите се предлагаха по 1,60 лева бройката. Познах си ги по кашона и по начина на опаковане в найлона“.

Това разказа пред „24 часа“ производителката Елена Иванова от село Чалъкови. Но за пореден път се чувства ограбена от търговците. Като нея са всички, които се занимават със зеленчукопроизводство.

„Имам две оранжерии – общо 5000 марули. Всяка коренче съм го отгледала от семка. 5000 пъти съм се навела и изправила, за да ги засадя в началото на октомври. И сега още толкова пъти се навеждам до земята, за да ги откъсна и да ги подредя. А търговците нито семена са купували, нито са садили, нито са давали пари за препарати, нито са поливали, нито са се навеждали и изправяли“, огорчена е Иванова.

Казва, че най-потърпевши са производители и крайни потребители. Според нея е редно, след като масово марулите се изкупуват в момента на 80 ст. бройката, на пазара да се продават неповече от лев, лев и двадесет.

„Никога няма да се оправим. Има договорка между търговците да не изкупуват за повече от тази цена, която те са си определили. Така е по борсите в Плодовитово и Първенец. Има обаче още по-нагли. Попитах ги, ако дойдат до село да ги вземат директно от двора, колко ще платят. Отговориха ми 40-45 стотинки за бройка. Представяте ли си“, потресена е Елена.

Но какво се случило днес на пазара, когато извадила телефона, за да заснеме марулите си, които часове по-рано е продала?

„Търговката ми вдигна лют скандал. „Кой ви е разрешил да снимате? То така не може! Питали ли сте ме“, викаше с все глас тя“, разказа Иванова.

Тя се надявала да успее да си продаде стоката поне за левче. Тръгнала по борсите преди седмица. Само първия ден й изкупили 100 марули за лев, а останалите 100 – за 90 стотинки. От втория ден насетне търговците отсекли: 80 и нито стотинка нагоре!

В момента прясната салата от маруля е най-изгодна, защото хубав домат по-евтин от 4 лева няма, краставиците също са скъпи, показа репортерско проучване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички пенсионери, имаме много важни новини за вас на 10-ти декември от Асен Василев
Next: Ослепителна красавица, на висок пост в банка, се метна през прозореца на апартамента си, никой не знае защо

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.