Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Производителка: Сутринта ми изкупиха стоката за 80 ст., после си ги познах на пазара, но на двойна цена
  • Новини

Производителка: Сутринта ми изкупиха стоката за 80 ст., после си ги познах на пазара, но на двойна цена

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
gfdsokgdkfkhggflkdhdfhgf.png

„Тази заран бях в 4,30 часа на борсата. Колата ми беше натоварена с 20 кашона марули собствено производство. Повече от 80 стотинки никой не искаше да ми даде за бройка, макар да са големи и да тежат над 600 грама. Примирих се. По-добре да ги продам, отколкото да ги върна. Прибрах се към 6 часа у дома и с дъщеря ми отидохме в Пловдив. И какво да видя – моите марули на един от пазарите се предлагаха по 1,60 лева бройката. Познах си ги по кашона и по начина на опаковане в найлона“.

Това разказа пред „24 часа“ производителката Елена Иванова от село Чалъкови. Но за пореден път се чувства ограбена от търговците. Като нея са всички, които се занимават със зеленчукопроизводство.

„Имам две оранжерии – общо 5000 марули. Всяка коренче съм го отгледала от семка. 5000 пъти съм се навела и изправила, за да ги засадя в началото на октомври. И сега още толкова пъти се навеждам до земята, за да ги откъсна и да ги подредя. А търговците нито семена са купували, нито са садили, нито са давали пари за препарати, нито са поливали, нито са се навеждали и изправяли“, огорчена е Иванова.

Казва, че най-потърпевши са производители и крайни потребители. Според нея е редно, след като масово марулите се изкупуват в момента на 80 ст. бройката, на пазара да се продават неповече от лев, лев и двадесет.

„Никога няма да се оправим. Има договорка между търговците да не изкупуват за повече от тази цена, която те са си определили. Така е по борсите в Плодовитово и Първенец. Има обаче още по-нагли. Попитах ги, ако дойдат до село да ги вземат директно от двора, колко ще платят. Отговориха ми 40-45 стотинки за бройка. Представяте ли си“, потресена е Елена.

Но какво се случило днес на пазара, когато извадила телефона, за да заснеме марулите си, които часове по-рано е продала?

„Търговката ми вдигна лют скандал. „Кой ви е разрешил да снимате? То така не може! Питали ли сте ме“, викаше с все глас тя“, разказа Иванова.

Тя се надявала да успее да си продаде стоката поне за левче. Тръгнала по борсите преди седмица. Само първия ден й изкупили 100 марули за лев, а останалите 100 – за 90 стотинки. От втория ден насетне търговците отсекли: 80 и нито стотинка нагоре!

В момента прясната салата от маруля е най-изгодна, защото хубав домат по-евтин от 4 лева няма, краставиците също са скъпи, показа репортерско проучване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички пенсионери, имаме много важни новини за вас на 10-ти декември от Асен Василев
Next: Ослепителна красавица, на висок пост в банка, се метна през прозореца на апартамента си, никой не знае защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.