Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прокуратурата иска да върне в ареста прокурорския син от Перник
  • Новини

Прокуратурата иска да върне в ареста прокурорския син от Перник

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
gsfdhdgfhgyfghfghfg.png

Прокуратурата ще поиска отново прокурорският син Васил Михайлов от Перник да бъде задържан. Причина за това е ново обвинение за 4 закани за убийство и нанесен побой над приятелката си. След отвод на всички прокурори в Перник изпълняващият длъжността Борислав Сарафов разпореди разследването да се поеме от Софийската районна прокуратура.

А денят в Перник започна с претърсвания. В дома на Михайлов беше извършен обиск. Васил Михайлов обясни, че не е удрял или заплашвал момичето.

„Това е едно от нещата, които аз не толерирам въобще – насилие и заплахи на жени. За хората, които ме обичат, уважават и са до мен и които са ме изчакали от затвора, правя всичко да се чувстват добре и да им е по-прекрасен животът. Има лично отношение към мен и прави всичко възможно да ме тикне отново зад решетките”, заяви той.

Още на 28 октомври Михайлов пребил приятелка си, разказват от обвинението. „Заканите са отправени по различен начин, като става въпрос за лично отправяне на закани, отправяне на закани по телефона. Едното обаждане дори е било, докато Михайлов е бил с марка „задържане под стража”, каза наблюдаващият прокурор Георги Иванов.

Обаждането от ареста, според източници на Нова тв от разследването, е направено през декември. През юни момичето отново получило заплаха, а през юли Михайлов й показал с жест, че ще бъде убита.

„Това момиче започна да поддържа интимни взаимоотношения с някакво си момче, когато бях в затвора. Тя фактически ме е отбила от съзнанието си. Не съм й звънял, защото аз съм такъв човек, че когато разбера, че някой ме е предал, въобще не се занимавам с него”, коментира Михайлов.

Сред вещите, които бяха иззети днес, са мобилни телефони и боеприпаси. Къщата всъщност е на чичото на Васил Михайлов, който се казва по същия начин. Според роднината на обвинения в акцията днес има пропуски, защото в съдебния акт е записано, че обискът може да се случи през октомври 2022 г., месец преди да бъде извършено първото от предполагаемите престъпления.

„Явно Прокуратурата има някакви окултни способности от преди 1 година да знае, че ще се извършва някакво престъпление тук, но това явно е с цел компрометиране на моя племенник, защото само след седмица той има дело”, каза чичото на Васил Михайлов.

Наблюдаващият прокурор Георги Иванов отказа да коментира дали е вярно, че в съдебния акт, с който е с разрешено претърсването, датата е октомври 2022 година. „Към настоящия момент няма да коментирам подобни изявления, предполагам ги е направил някой близък на г-н Михайлов“, заяви той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Окончателно! Депутатите решиха за украинското зърно, ще се изненадате
Next: Първият шах на Нургюл Салимова е изложен в исторически музей

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.