Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прокуратурата каза цялата истина за тарашите в офиси на Настимир Ананиев
  • Новини

Прокуратурата каза цялата истина за тарашите в офиси на Настимир Ананиев

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
fdvsdfbfbdngfmhjmjh.png

В два офиса на бул. „Александър Стамболийски“ и ул. „Парчевич“ в София се провежда под ръководството на прокуратурата полицейска акция, която е свързана със счетоводна фирма на депутата от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Настимир Ананиев.

Информацията беше потвърдена от самия него в коментар пред журналисти в парламента, а по-късно Софийската градска прокуратура съобщи, че акцията се провежда по европейска заповед за разследване, издадена от съдия следовател в белгийския град Антверпен.

Според прокуратурата разследването е за организирана престъпна група, незаконен трафик на упойващи средства и психотропни вещества, изпиране на приходи, придобити от престъпление с участието на белгийски физически и юридически лица и български юридически лица. Софийската градска прокуратура допълва, че е получила разрешение от Софийския градски съд за съвместната акция с МВР.

Според Ананиев става въпрос за „политическа бухалка, която в момента се върти“. Отбеляза, че не вижда абсолютно нищо нередно неговата счетоводна фирма да обслужва български и чуждестранни юридически лица (фирми).

Настимир Ананиев уточни, че има само един офис, който се намира на бул. „Александър Стамболийски“. Вторият офис на ул. „Парчевич“ в София, в който също се провежда полицейска акция, не е свързан с него, твърди депутатът.

Обясни, че не се притеснява от нищо и че фирмата му е обслужвала белгийска компания преди време, а полицаите са изискали документи за тази фирма. По думите му за акцията в офисите му е разбрал от медиите и не е бил търсен от полицията. Увери, че той и хората от фирмата му ще съдействат на органите.

Запитан защо смята акцията за „политическа бухалка“, Ананиев подчерта, че от трибуната на Народното събрание е била цитирана „любимата ПИК“, допълвайки „как ви звучи“.

„Това ако не е политическа бухалка… то си е по система. Първо излиза нещо в ПИК, започва да се дъвче, изкривява се информацията, която има. Не може журналистите да разберат преди хората, които се занимават с дейността“, коментира Ананиев, но не отговори на въпрос дали става въпрос за данъчни измами, както е било казано от парламентарната трибуна.

Увери, че белгийските власти не го разследват.

С какво е известен Настимир Ананиев

Името на Настимир Ананиев беше вкарано в медийна употреба и преди предсрочните парламентарни избори в началото на 2023 г., когато прокуратурата атакува компанията за търговия с криптовалута „Нексо“.

Шумното разследване придоби политическа окраска заради участието на един от собствениците на „Нексо“ – Антони Тренчев, в политиката в миналото като депутат от „Движение България на гражданите“, когато беше в една група с Настимир Ананиев. Тогава политици твърдяха, че Ананиев има обща фирма с Тренчев, а той в отговор водеше срещу тях дела за клевета.

В крайна сметка делото „Нексо“ беше прекратено, а засегнатите собственици се канят да съдят България за 3 млрд. долара обезщетения.

Ананиев е в политиката от 2014 г., когато името му се появява в листата на Реформаторския блок като член на партията на Меглена Кунева „Движение България на гражданите“. През пролетта на 2018 г. я напуска и
регистрира партия „Волт“.

Именно чрез „Волт“ и „Средна европейска класа“ през есента на 2021 г. новоучредената партия „Продължаваме промяната“ на доскорошните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев успя да участва в предсрочните парламентарни избори и да стане първа политическа сила. Оттогава Ананиев неизменно е депутат. В момента е зам.-председател на парламентарната група, зам.-председател е и на Комисията по транспорт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хапчето, с което разсадът на доматите ще расте като луд
Next: Ще се шашнете каква заплата взима Мария Цънцарова на месец, за да става сутрин в 4:30

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.