Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прокурор за схемата за точене на НЗОК: 27 души, на които е издаден протокол за преглед, са били мъртви
  • Новини

Прокурор за схемата за точене на НЗОК: 27 души, на които е издаден протокол за преглед, са били мъртви

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
gsdfhdfhewew.png

Схема, ощетила Здравната каса с милиони, разкриха от прокуратурата в Пловдив. Документалната измама е свързана с предоставянето на помощ за хора с увреждания. Медицински център е изготвил над 8000 протокола от прегледи на хора с увреждания, за които са изплатени 5 милиона и 200 хиляди лева. Много от пациентите по документи нямат никакви увреждания.

„27 от хората, на които е издаден протокол за преглед от лекарска комисия, са били мъртви към този момент. Събирали са база от данни с хора, които имат нужда от такива помощни средства, по най-различни начини. Ние сме установили тази дейност в период от една година. Разследването по делото продължава с много сериозни темпове”, заяви Атанас Илиев, зам.-районен прокурор на Пловдив.

„Беше подаден сигнал от Районна здравна инспекция – Пловдив. Незабавно предприехме действия, образувахме досъдебно производство. Разпитахме множество свидетели и се установи, че в действителност това е така. Имаме информация за 730 протокола, които са изплатени на собственика на медицинския център”, посочи Димитър Пехливанов, наблюдаващ прокурор.

„Собственикът на медицинския център е и собственик на двете фирми, които търгуват с помощни средства. И на тези фирми са изпратени от Касата 815 хил. лв. по издадени протоколи от лекарски комисии, които той е назначил”, поясни Пехливанов.

В позицията на НЗОК се казва, че през април 2023 г. са изготвили доклад-анализ, изпращани са писма и сигнали до министерство на здравеопазването, във връзка с дейността на МЦ „Медлайф”. От страна на Касата и РЗИ са поискани проверки.

От другата страна пример за хора, които имат нужда, но не получават помощни средства е майката на Красимира Русанова. „Края на юни месец на майка ми предстоеше да бъде изписана от неврологичното отделение на болницата в Левски, с напълно парализирана лява страна. Казаха ми, че за да мога да кандидатствам и да получа помощни средства тя трябва да се яви на ТЕЛК комисия, при вече налични 76% инвалидност. След което да подам документи и евентуално да ми бъдат отпуснати помощни средства”, разказа Русанова.

„Пациентските организации напирахме да се промени системата, защото в социалните институции няма медицински лица, които да разчетат нашите диагнози” , заяви Павлина Григорова, представител на пациентска организация.

Пред Нова тв темата коментира Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването.
„Става въпрос за една много сложна система, съставена от много фактори. Когато се измести центъра ѝ винаги се печели или се губи нещо. Ако затегнем контрола, което явно е необходимо в момента, защото става въпрос за злоупотреба с една много сериозна сума, това би забавило изключително много издаването и достигането до тези изделия”, заяви Тонев.

„Има две институции РЗИ – Пловдив и Здравната каса, които са хванали процеса в момента, в който са се натрупали достатъчно данни. Трудно могат да се хванат нещата от първия възможен момент, защото става въпрос за страшно много пациенти и документи”, поясни още съветникът на министъра.

По отношение на промяна в законодателството, Тонев каза, че от миналата година тази дейност е прехвърлена от министерството на труда и социалното развитие към НЗОК. Точно защото тя има доста по-сериозни контролни механизми.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НАП пуска на търг 5 апартамента в София, отнети в полза на държавата
Next: Приятелките ми се избиват за рецептата: Патентованите ми мариновани чушки – тайната е в чесъна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.