Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пророчески кадри с Николай Ишков от 1988 година обиколиха България
  • Новини

Пророчески кадри с Николай Ишков от 1988 година обиколиха България

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdkfvksdfkvkdbgfbgf.jpg

Кадър „А сега накъде?“

България скърби за Николай Ишков.

От Съюза на артистите припомниха негова култова роля от 1988 година във филма „А сега накъде?“ на Рангел Вълчанов.

Сюжетът разказва за кандидат студенти в театрална академия, която е базирана на ВИТИЗ.

Там Ишков е на около 25 години и играе Стоян.

Ишков тогава излиза пред комисията по футболен екип.

Дали е имало някакво пророчество?

Може би в този момент той е усетил, че може да стане президент на футболен клуб. По-късно става президент на футболния „Спартак“ Варна.

Във филма участват Михаил Билалов, Чочо Попйорданов, Робин Кафалиев и други.

„Сбогом, Николай Ишков!

Актьорът, продуцент и бизнесмен Николай Ишков е починал тази нощ на 62-годишна възраст.

Сред многото му роли в театъра и киното помним култовия „А сега накъде? от 1988 година и продължението „А днес накъде? “ на режисьора Рангел Вълчанов.

Поклон пред паметта му!“, написаха от съюза.

Изсипаха се много коментари:

„Страхотен и харизматичен актьор. Такава личност като него се изпраща не със сълзи, а с бурни аплодисменти. Светъл път на душата му. Поклон.“

„Поклон пред светлата му памет!“

 

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Българският спорт загуби още едно голямо име
Next: Беше комплексът емблема на Черноморието, а сега го разпродават на безценица

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.