Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пророчествата от Фатима. На 13 май 1917 г. Богородица се явила на три овчарчета
  • Новини

Пророчествата от Фатима. На 13 май 1917 г. Богородица се явила на три овчарчета

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
rasraspdoaskdasodapsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През 1917 г. се случва истинско чудо. Божията майка се явява в Португалия.. Това често се случва, когато Богородица иска да каже нещо важно на хората.

Това се случило точно в периода между пристигането на Ленин в Русия и завземането на властта от болшевиките. На 13 май две момичета и едно момче се разхождали край град Фатима и пасели овце. Това били 10-годишната Лучия, 9-годишната Хасинта и 7-годишният Франсиско.

За тях било удивително да гледат как „Дамата“ се спуска от небето в блестящи бели дрехи буквално на 1,5 метра от тях. Тя била, както разказват, по-бяла от първия сняг, държала броеница и от нея излизала необичайно бяла светлина. Тя ги помолила да идват на всяко 13-то число от месеца през всичките 6 следващи месеца и да се молят ежедневно. На 7-ия месец тя ще се яви за последно.

„Дамата“, както я нарекли, казала, че молитвите са угодни на Бога, че ще трябва да страдат за тези, които оскърбяват Бога. На въпроса: „Коя е Тя и какво е в нейната власт?“ Богородица просто казала: „Дайте на Бога това, което имате, не се страхувайте от събитията, които могат да се случат в живота ви“.

Те попитали за две момичета, които наското били починали. Богородица казала, че едната е в рая, а втората е в чистилището до втория Божи съд.

След този инцидент децата дори не можели да говорят помежду си, не казали на никого за този инцидент, всяка дума помежду им била като че ли тежест за тях. Печат на някакво мълчание, както казали, сякаш бил запечатан на устните им.

Трите пророчества от Фатима

Първото нещо, което тя показала на децата, било мъчението на грешниците в ада. Това била призив към покаяние. И в същото време първата тайна на Фатима.

„Дева Мария ни показва огромно море от огън, което изглежда, че е под Земята. В този огън са потопени (гмурнати) демони и духове в човешка форма, като прозрачни горящи въглени, целите почернели или блестящи като бронз, плуващи в пожара, които се издигат във въздуха чрез пламъци, излизащи от тях, огромни облаци от пушек и после се спускат като искри в огромен пламък, без никаква тежест или баланс. Те издават жестоки крясъци и стонове на болка и безнадеждност, които ни ужасяват и плашат и ни карат да треперим от страх.“

Второто пророчество е свързано с предсказването на Втората световна война и възходът на Ленин, като Богородица казала, че Русия трябва да намери отново пътя към вярата, за да има мир.

По-късно тя казала, че ще вземе две от децата, което се и случило, те умрели от испански грип, а Лусия доживяла до дълбока старост, станала монахиня и се отдала на Бог.

Третото пророчество така и не е оповестено. Сестра Лусия, която умира през 2005 г., казва, че не е сигурна, че Господ иска тя да го разкрие. Според някои пророчеството е свързано с покушението срещу папа Йоан Павел Втори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момче, извадено от отломките в Турция, държало 55 часа папагала си в ръце
Next: Не е за вярване къде и с кого се появи Владо Карамазов след драмата със Сървайвър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.