Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Простичко, но много ефективно: Кажете сбогом на тъмните кръгове около очите и се подмладете с минимум 10 години
  • Новини

Простичко, но много ефективно: Кажете сбогом на тъмните кръгове около очите и се подмладете с минимум 10 години

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
ochihiashkaskdkd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Работа, грижи за домакинството, стрес, ежедневни проблеми – това е само част от забързания ни делник.

 

Този жесток ритъм често води до недоспиване, натрупване на умора и лошо настроение. Всичко това се отразява на кожата и най-вече на областта около очите.

 

На никого не е приятно да се появи сред колеги и приятели с тъмни кръгове около очите, след което да обяснява какво го притеснява или уморява до крайно изтощение.

 

Ако се върнем към детството, ще си спомним, че в долапа на баба винаги имаше по 1-2 от добре познатите сини кутийки с надпис „Сода бикарбонат“, или по-известна като сода за хляб.

 

И това не е случайно – тя намира широко приложение в кухнята, но не само там. Тъмните кръгове под очите ще изчезнат бързо, ако направим проста смес от 1 чаена чаша вода и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат.

Разбъркайте добре сместа и с дървена пръчица внимателно я нанесете върху засегнатата зона около очите.

 

Останете в покой 15-ина минути, след което изплакнете лицето с хладка вода. Правете тази процедура веднъж или два пъти седмично и скоро ще установите, че с тъмните кръгове са си отишли и поне 10 от натрупаните години…
Да видим и основните причини за поява на тъмни кръгове под очите

– Повърхностни капиляри.
– Излагане на слънчева светлина.
– Небалансирано хранене, умора, безсъние.
– Стареене.

Профилактика
Профилактиката за тъмни кръгове под очите се състои в:

#1 – Сварете чай от лайка или лавандула. Напоете две памучета и ги изцедете. Поставете ги върху очите за 3-4мин.
#2 – Нарежете суров картоф или краставица на резенчета и ги оставете върху очите за 10-15 мин. Изплакнете с хладка вода.

#3 – Настържете краставица и я замразете във форми за лед. Поставете ледените кубчета върху тъмните кръгове за 5 минути.
#4 – Потопете две пакетчета чай от лайка в гореща вода и замразете в хладилника. След това ги поставете върху очите за 10 минути, изплакнете с хладка вода.

Коментирай

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудесни новини сполетяха Катето Евро. Тя не е на себе си
Next: Ваня прекрати доброволно химиотерапията и се излекува от рак с уникална метода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.