Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Виткова: Болниците подбират пациенти със скъпи пътеки, защото са търговци. Това не може да продължава
  • Новини

Проф. Виткова: Болниците подбират пациенти със скъпи пътеки, защото са търговци. Това не може да продължава

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Проф. Виткова: Болниците подбират пациенти със скъпи пътеки, защото са търговци. Това не може да продължава

Проблемът е юридически. Електронните системи на болниците и на спешната помощ не са свързани. Ние наблюдаваме брой легла, специалисти и пациенти на хартия по един начин, а на практика нито има толкова легла, нито толкова специалисти. Трябва да се въведат електронни системи, които да проследяват какво се случва. В момента, в който до пациента пристигне парамедик да има контакт до момента, в който стигне до лечебното заведение. Това заяви адвокат Мария Петрова в студиото на NOVA. В студиото гостите коментираха ситуацията, при която жена почина след като обикаля с линейка в търсене на болница, която да я приеме.

Проф. Мими Виткова каза, че е недопустимо да се обикаля по 4 болници в София и в крайна сметка пациентът да е загубен. Според Петър Галев има интереси, които стоят зад това да няма единна система за здравна помощ. По думите му професията парамедик е унищожена през годините в България.

“Голям интерес има да не се знае в българското здравеопазване какви болни и има и къде. Така ще се знае къде има нужна от доболнична помощ и от конкретни медикаменти”, категоричен беше той.

Проф. Виткова каза, че болниците си подбират пациенти със скъпи пътеки, защото са търговци: “Трябва да се промени философията. Не може да продължим с този пазарен уклон. Това променя психиката на работещите в здравната система”.

“Нито един медик не може да вземе решение дали този човек ще живее или не. Те са длъжни да направят всичко възможно. Оттам нататък е Божа работа. Пазарният принцип беше наложен като единствен водещ”, заяви адв. Петрова.

Според нея има неравнопоставеност на пациентите, защото болните с ковид разполагат с повече легла в сравнение с други болни. Галев отбеляза, че в България няма “Неотложна помощ”, което всъщност е междинно звено. Тя трябва да бъде организирана от ДКЦ-тата: “По този начин ще се разтоварят линейките и болничните заведения”.

“Ние сме държавата в Европа с най-много болници. Поставя се въпроса дали ние имаме лекари. Ние допуснахме всяка 3-етажна кооперация да се превърне в болница и да работи по скъпи клинични пътеки”, заяви адв. Петрова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кашлях месеци наред, докато не ме чу една приятелка- лекарка и не ми даде тази бабина рецепта. Спрях точно за няколко дни
Next: В гараж на милиционер откриха Волга на 844 км и 4 сандъка водка

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
  • През хиляда деветстотин деветдесет и пета година родилното отделение се напълни с викове, сякаш самият живот бе решил да покаже колко е упорит.
  • Имението Санта Елинор миришеше на студен лукс, на изкуствени цветя и на пари, които никога не бяха минавали през трудолюбиви ръце. Още с първата крачка усетих, че не принадлежах там. Износените ми обувки оставиха мокри следи по белия мрамор, а ръцете ми, белязани от десетилетия чистене в чужди домове, изглеждаха като обида в тази бляскава тишина.
  • Лукас преглътна и вдигна поглед към Анто. За първи път откакто беше прекрачил прага, някой не го гледаше като петно по лъскавия мрамор.
  • Острият звук на клавишите, ударили мрамора, отекна из имението като изстрел.
  • „Лельо, а тези деца живеят при мен“, промълви окаляно момченце, втренчено в жената, която ридаеше, и тя застина… 😲😲😲
  • Даниел се прибра като човек, който носи на раменете си цялата нощ. Миришеше на дим, на мокър асфалт и на чужди страхове, които не успяваше да остави на прага на работата. Беше преживял двойна смяна, онези смени, след които дори тишината в дома звучи като сирена.
  • Маргарет седеше мълчаливо на пътническата седалка и стискаше малката кожена чанта в скута си, сякаш вътре беше заключено последното, което можеше да я задържи на този свят.
  • Денят, в който положихме Лора да почива, не приличаше на ден. Приличаше на дълга, студена сянка, която се е излегнала върху мен и отказва да се махне. Вътре беше пълно с хора, но аз не чувах думите им. Виждах само устни, които се движат, ръце, които се протягат към мен, очи, които ме гледат с жал. Жалта беше като мокър сняг. Полепва, тежи, стопява се бавно и пак остава студ.
  • На следващата сутрин алеята беше празна, а телефонът ми не спираше да вибрира, сякаш някой беше вързал сърцето ми за кабел и го дърпаше с груба ръка.
  • Небето беше тежко и ниско в деня, в който изпратих баща си Ричард. Облаците притискаха каменния покрив на старата църква така, сякаш и те имаха нужда да се облегнат на нещо, за да издържат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.