Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Иво Христов: Европа извършва ритуално самоубийство
  • Новини

Проф. Иво Христов: Европа извършва ритуално самоубийство

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
hristostoovo.jpg

Ние сме в процес да деструкция на стария световен ред, който се изразяваше в доминитета на САЩ и тяхната клиентела след рухването на Съветския съюз 1990 г. Този доминитет, който носи политкоректното наименование глобализация – концентрация на икономическите, политическите, финансовите, всякакви други потоци в рамките на едно ядро – т.нар. северноатлантическо ядро. Този свят приключва. Проблемът е, че новият още не е дошъл. Това е много драматичен процес, многопластов, много конфликтен. Както е показала световната история, той винаги преминава през войни.“ Това мнение изрази пред БНР социологът проф. Иво Христов.

Някои хора много бързо ознаменуваха края на стария ред и началото на новия. Това е дълъг, сложен и противоречив процес, който може да бъде обърнат, отбелязва Христов.

„Имаме трансформация на самия капитализъм в западното ядро – което ни подготвяха с Covid истерията и беше активната фаза на тази операция. Става въпрос за ликвидирането на капитализма във формата, в която го познаваме. Става въпрос за едно строго ригидно общество на тотален контрол на менталността на хората през електронните мрежи. Тези всичките технологии за стопиране на огромни маси от хора, за ликвидиране на т.нар. средна класа – всичко това се случи буквално пред очите ни. Проблемът е в това, че има акселерация на историята – процеси, които се смяташе, че ще траят няколко десетилетия, се случват вътре в рамките на няколко години.“

Комбинация между Китай и Русия е единствената, която може да осигури баланс със САЩ, смята Иво Христов.

„Не бих казал, че има съюз. Има добре разбран интерес. Те очевидно желаят статуквото да бъде променено. Но това съвсем не означава, че ще има едва ли не нов Варшавски договор, но че ще има много сериозна колаборация, е повече от ясно, тъй като интересите им съвпадат.“

В момента в Русия се извършва зачистка и преструктуриране на елитите. „Петата колона“ буквално си тръгва физически, подчерта проф. Христов в предаването „Политически НЕкоректно“, като даде пример с напускането на Анатолий Чубайс, „сивия кардинал“ на руския преход.

Според него курсът, който Русия е предприела към суверенизация и към превръщането ѝ в самостоятелен полюс на силата, е повече от ясен. Христов определи като елементарно схващането, че един човек може да определя курса на една страна и когато той си отиде, курсът ще бъде променен.

Това не е руско-украински конфликт. Украйна е просто прокси на терена, коментира проф. Иво Христов.

Много отдавна се говореше за макроблоковете, които ще дойдат на мястото на глобализацията. Докато изкристализират тези нови блокове, светът ще премине през множество калибрирания, включително военни конфликти и този в Украйна няма да бъде последният, отбеляза още той.

„В момента Европа извършва ритуално самоубийство, тъй като няма собствена геополитическа воля. Европейските елити в момента работят срещу икономическите интереси, чисто егоистични, на Европа. Това е опаковано в идеологическите приказки за еманципация от тоталитарната зависимост от Русия. Резултатът е, че Европа ще се превърне в много здраво привързано колело към колесницата на САЩ.“

Ще мине известно време, за да се разкрият „прелестите на новия икономически курс, който ще се изрази в енергийна, продоволствена, демографска, бежанска криза“, в рухването на модела на държавата на всеобщото благоденствие, изтъкна Иво Христов.

„България няма собствена воля, тя не е фактор на нищо. България преди 30 години от сателит на Съветския съюз стана сателит на Америка. Тук отдавна е станало ерес, че може да сте малки, но да имате такова нещо като национално достойнство и да си платите за това. Няма такова желание.“

Има драстично противоречие между геополитическото място, на което се намираме, и нагласите на елитите (независимо дали са учили в Москва или във Вашингтон) и населението, смята Христов.

България няма никакъв интерес от влизането в конфликта в Украйна. Полша има емоционален и политически интерес, както и национални сантименти да си прибере западните пет провинции, Унгария също има интерес, Румъния дори има своя интерес, но за България няма никакъв национален залог, коментира проф. Иво Христов.

Не знаем дали ще има ЕС, докато Македония приключи с всички глави на преговорния процес, каза още той. По думите му обаче „ще бъде измислена формулата, тя ще бъде предложена на нашето общество и то ще я преглътне“, прогнозира проф. Христов.

„Който е против влизането на Македония в ЕС, е руски агент – това е шедьовър на логиката на нашите управляващи. Беше просто въпрос на време да бъде формулирано“, заяви още социологът.

Първо ще имаме много сериозен провал, и то по външнополитическа линия – по македонското направление и по украинското направление, което ще доведе до вътрешнополитическа промяна, прогнозира Иво Христов.

„Тоест, първо ще настъпим мотиката, тя ще ни удари по главата, за да разберем нещо, което го знаехме и преди да я настъпим.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 17-годишната Стилияна взриви България с писмото си: Събудихте ли се слепи, глухи и неми за това, което се случва в държавата?
Next: Край! Путин официално забрани българи да влизат в Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.