Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Проф. Рачев алармира: До часове идва нещо, което не сме виждали скоро
  • Без категория

Проф. Рачев алармира: До часове идва нещо, което не сме виждали скоро

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Screenshot_14

Какво време ни очаква през декември, ще има ли сняг за Коледа и Нова година. Това са горещите въпроси, които ни вълнуват. Отговорите на тях даде пред „Факти“ климатологът проф. Георги Рачев.

– Проф. Рачев, започваме месец декември с малко сняг в София. Какво да очакваме обаче…

– В София снегът е малко, но пък затова в района на Кюстендил, на Перник имаше сняг, в района на Благоевград, във високите котловинни полета, в района на Югозападна България се представихме със снежна покривка, макар и да не е голяма.

По-съществена е снежната покривка във високата планина, което се и очакваше. На Боровец имаме около 30 сантиметра, малко по-високо и над 30 см. Снегът е мокър и доста тежък, защото нямаше откъде достатъчно студ да си внесем.

Ако имаше малко студ, този мокър сняг щеше да стане по-пръхкав, снежинките щяха да бъдат по-ефирни, но пак имаме приблизително едно и също количество на валежите, което не беше малко.

Като цяло е добра обстановката, с добри валежи в Западна България. На Изток символика и доста топло време за сезона.

– Ще имаме ли още топло време и какво да очакваме през новата седмица?

– Ще се радваме на температури, които са характерни вече за декември. Същото време ни очаква, но без валежи. Процесът е такъв, че вече спират валежите и ще бъдат изолирани в днешния ден.

От днес ни чака нормално – според новото нормално, време за декември. Ще имаме ниска слоеста облачност, слънцето ще се показва около обед, но температурите ще остават сравнително ниски на фона на това, на което бяхме свикнали досега.

Иначе температурите ще бъдат нормални за декември. Сутрешните ще бъдат от -2 до +2 градуса, по обед в Западна България 4, 5 градуса, на Изток малко по-топло.

– А ще имаме ли скоро сняг и по-голяма снежна покривка, ако сравним декември с последните години. Миналата година буквално два пъти валя сняг в София?

– Миналата година в София валя един път и половина, ако трябва да сме по-точни. Нека така да го кажем – нямаше никакъв сняг. Скоро в един метеорологичен сайт прочетох, че още няколко дни му трябват, за да стане една година откакто във Враца не е имало снежна покривка!!?

Враца има специфичен климат и през зимата там имаме големи валежи от сняг. А сега ще отбележим година без сняг!? В четвъртък и петък се задава една по-интересна синоптична обстановка.

Доста е далече засега, но валежи ще има по всяка вероятност на местата около 600-700 метра надморска височина, към което прибавям и София. Там валежите ще бъдат изцяло от дъжд, а над 1000 метра валежите ще бъдат от сняг и се надявам в планините да се формира снежна покривка, но вече по-устойчива.

А това е нещо, което не сме виждали скоро. Визирам това, че през последните години толкова рано не е падал сняг над 1000 метра.

През декември винаги за мен е бил репер студентският празник 8 декември. Винаги е валяло сняг около тази дата колкото да направиш един малък снежен човек на Боровец, а след това всичко се превръща във вода.

– И кога да очакваме още валежи…

– Има още една вероятност за валежи в периода 9 и 12 декември.

Може да се случи поредна такава комбинация на средиземноморски циклон и високо атмосферно налягане на североизток от България, за да се получи тази „магия“, че да имаме при земята по-хладен въздух от североизток, а във височина да имаме по-топъл и богат на влага въздух, който дава и валежа, а този валеж вече да се превърне при земята в снежинки.

И двата процеса са напред във времето, за да бъдат да уточнени. Добре е да погледнем и големите модели – говоря за Европейския и Американския, които дават един нормален по отношение на температурите декември месец.

От много отдавна тези модели не са давали такава прогноза за валежи и средна температура.

Европейският център за средносрочни прогнози дава, че декември месец ще е малко по-топъл – с около 0,5 градуса от нормалното, а новото нормално за България вече е между 5 и 5,5 градуса на средномесечните температури.

Средномесечните валежите също се очаква да са в норма, дори се прокрадва съмнение, че може да бъдат малко по-високи от нормата за декември. В Северна България те са между 50 и 70 литра на квадратен метър.

Така че интересен месец ни очаква, но като цяло познат спрямо последните години, защото декември се оказа изключително топъл и с много по-малко слънце, защото през септември, октомври и ноември месец имаше много слънце.

Иначе аз се надявам прогнозата на двата големи модела да не се сбъдне по отношение на валежите, а те да бъдат повече. Просто имаме много голяма нужда от тези валежи. Водата е малко във всички язовири.

Тези за питейна вода са сравнително в добро състояние, но трябва да се мисли напред във времето, защото, ако имаме пак такова сушаво лято, каквото бе през тази година, жегата ще ги източи. Така че дано да имаме в планините стабилна снежна покривка, защото ни трябва вода и то много.

Continue Reading

Previous: Изгорете розмарин у дома, ЩЕ СЕ ИЗНЕНАДАТЕ какво се случва няколко минути по-късно
Next: Георги от Биг брадър: Загубих много скъп човек

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.