Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев побесня! Разкри каква аномалия е по родното Черноморие
  • Новини

Проф. Рачев побесня! Разкри каква аномалия е по родното Черноморие

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
fshfdhrewrew.png

“Успокояват се нещата. Трябва обаче да призная, че малко безумие предизвика в мен казаното, че до края на август морето няма да става за къпане! Защо? Аз не мога да разбера?” – с тези думи климатологът проф. Георги Рачев започна своята прогноза за времето до края на месеца.

“Това се случва през 2-3 години. Не е вярно, че силното вълнение води и мъртво вълнени, то идва след ден-два.

Антициклонът “Лоте” отслабва. Ще има по-малко вълнение. Добрата новина е, че още днес вълните ще станат метър – метър и двадесет.

Събота и неделя няма да са повече от петък, а от понеделник ще падат още”, прогнозира климатологът в сутрешния блок на bTV.

“Друг е проблемът със замърсяването, за което говорихме.

Гнусна гледка по БГ плажовете: Ивицата е изядена, а ужасът продължава! Апокалиптични СНИМКИ и ВИДЕА

Предполагам, че ще има опровержение, защото е страшно. Пречиствателните станции по морето в никакъв случай не могат да работят качествено през летните месеци.

Всички РЗИ-та трябва дружно да работят, а не да вземат една проба и да чакаме резултатите над две седмици.

До Марс ли пътува тая проба? Не ми е ясно! Събота и неделя редовно се заустяват реките.

От понеделник нататък времето ще бъде много хубаво и топло с високи температури. Дори и преваляванията ще изчезнат тотално.

До края на месеца ще бъде слънчево, ще има сухо и топло време”, обеща проф. Рачев.

По думите му Европа е червена отново.

“България и Балканския остров остават с високи температури, но не и повече от 38 градуса. Това ще продължи дълго време.

В София имахме тропична нощ, а днес температурите ще заковат и 30 градуса. Тежичко си е и така ще бъде и следващата седмица.

В Созопол в понеделник ще си подухва бриз – може и да е малко по-силен, но това е съвсем нормално. На брега температурата ще е сравнително комфортна – около 30 градуса.

И във Варна няма да е зле. Ще има топло време и влажни и тропични нощи”, каза климатологът.

Проф. Рачев даде още пояснения за гнусните гледки, които се виждаха по южното Черноморие: “Това е синоптичната обстановка. На север има високо налягане заради “Лоте”, а в района на Турция ниско. Именно това “близваше” нашето южно Черноморие и Босфора.

Ако ниското налягане беше в Гърция, Северното Черноморие щеше да пострада. Всичко е въпрос на разместване на нещата”.

Той бе категоричен, че няма да има валежи, а само тук-таме и то малко.

“Това е типичният август месец. Както се казва – скучно време! Няма какво да му коментираш”, заяви климатологът.

Проф. Рачев показа и “интересна закачка, за да разберат хората колко трудно ни е понякога. Ето това са две карти – едната от европейския модел, а другата от американския.

Германските синоптици ще пошегуваха показвайки прогнозата за един и същ ден. Според европейския модел градусите са около 25-26, а американският предвижда 31-32, че дори и 40 градуса”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полейте доматите с мляко днес и вижте какво ще стане утре – Златен съвет от опитен фермер
Next: Експерти: Тази конспирация ще разплете убийството на Петров, но заради оръжието стрелците му ще

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.