Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев прогнозира: Солунска зима ни връхлита през януари
  • Новини

Проф. Рачев прогнозира: Солунска зима ни връхлита през януари

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
zimasdkasdoas.png

„Нова година, Богоявление, Ивановден ще посрещаме с пролетни температури. Никакъв лед няма да разбиват калоферци в Тунджа за прочутото хоро на Йордановден тази година. Пловдив ще посреща празника с температури 12-13-14 градуса максимални температури при 2-3-4 градуса минимум. Така ще е докъм 10-12 януари, в средата на Голям Сечко, известен в миналото със студовете си.

 

Топла Коледа и Нова година не е нещо изключително у нас. В последните 20-30 години дори това е нещо като тенденция – през 2010 г. в Пловдив и София на Нова година темпарутирите бяха плюс 18 градуса“, това заяви климатолог номер 1 на България проф. Георги Рачев.

„Проблемът не в това, че декември си отива с 3.3 градуса по-топъл от нормалното, а в това, че топлото време продължава твърде дълго време. Декември си отива много топъл, периодите с над нормалните температури станаха много дълги, до десетина дни.

Не изпускай тези оферти:

Според средносрочните прогнози докъм 10-12 януари не се вижда студ, снеговалежи, напротив – времето остава раннопролетно, дори с положителни сутрешни температури, дори в София. Ето това е феномен, който не е наблюдаван до този момент“, обяснява експертът, цитиран от „Марица“.

„По планините няма сняг не само в България. Според германски учени в Алпите при връх Цугшпитце снегът е с 8 м по-малко от обикновено. Топло е и в цяла Европа.

Според британската метеорологична служба смята, че след излизане на окончателните данни 2022 г. може да се окаже най-топлата година за Обединеното кралство.

Става по-топло, въпреки че имаме Ла Ниня – феноменът в екваториалната част на Тихия океан. Тази по-хладна вода, която господства над огромна територия, ще си отиде и на нейно място трябва да дойде Ел Ниньо, по-топла вода. Има много голяма вероятност 2023 г. да се окаже рекордна по високи температури, дори най-топлата досега.

Кога точно ще завали сняг е трудно да се каже. Но засега и в планината няма сняг. Надяваме се към средата на януари да завали, но не знаем дали ще се случи“, каза климатологът.

„Ще се случи това, което наричаме Солунска мека зима, но основание за тревога няма, хората се радват на топлото време, не се сбъднаха заплахите за бомбастични сметки за парно и ток“, смята проф. Рачев.

Цитира свой приятел, който досега спестил 3 кубика дърва заради високите температури. Нямало опасност и трайните насаждения да започнат вегетация заради ниското слънце, есенниците били добре засега. Заради липсата на поледици е по-малък и броят на пострадалите по пътищата, констатира климатологът, известен с чудесното си чувство за хумор.

„Високите температури и липсата на сняг обаче са проблем за зимния туристически сезон. Той е започнал, туристите са дошли, но не могат да карат ски. Високите температури не позволяват и да работят оръдията за сняг. Дано завали, за да помогне на туризма“, казва проф. Рачев.

Кой е той? 

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-сетне: Зимата идва с пълна сила! Ето кога ще натрупа яко сняг
Next: Рязка смяна: Юксел Кадриев напуска bTV, вижте какво ще работи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.