Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев с прогноза за април и обяви: Това не е шега, идва аномалия
  • Новини

Проф. Рачев с прогноза за април и обяви: Това не е шега, идва аномалия

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
asdvfdsavsdfbvfgbdnb.png

На пръсти сме с лятото, като балерините. И ще продължим така. Две седмици нещата ще бъдат така, защото над цяла Западна Европа е нахлул студен въздух, но затова пък от Сахара към нас се изнася изключително топъл въздух. Това заяви проф. Георги Рачев в ефира на bTV.

Първи април идва, но не е шега, това си е самата истина. Това е аномалията на температурата. 20 градуса над нормалното ни очаква в Северна България, обяви още климатологът. И не пропусна да направи поредното закачливо сравнение:

А в любимата ни Гърция е направо за ушанка и шинел. Пък при нас, в Централна Северна България, нищо чудно на места градусите да стигнат и 30 градуса.

В София ще има повишение на температурите, особено през предстоящите събота и неделя. Във вторник късно следобед ще настъпи леко захлаждане, но в Пловдив, който обаче почти ще се пребори да достигне София по градуси – с някакви си 26 градуса.

Дългосрочната прогноза за 14 дни напред е за топло време, което е и едно от условията за Топлофикация да прекрати топлоподаването, не пропусна да отбележи и този съществен факт проф. Рачев.

За това, което ни очаква по морето, той не беше по-различен в прогнозите.

„Морето вече започва да се стопля. Вчера в Ахтопол морето беше 22 градуса, почти за джапанки. Но сутрешните по-ниски температури показват, че все още сме април. Малките таралежчета също не излизат сутрин, както през лятото. Но като цяло времето край морето ще е много хубаво.

В Плевен също има високи температури. Ще избухне в зеленина, което означава и повече енергия. Много хубаво време, типично ранно, лятно време. Всичко това подсказва, че идва времето на агнешкото месо.

През април картата също е обагрена в червено. Малко по-хладно е в Северна Европа, но ние сме градус и половина над нормата. Очаква ни един хубав, топъл и с нормални валежи април месец. Предвещава и чудесна реколта, ако нещо не се случи, разбира се.

Спрямо предходната зима, тази беше определено най-топлата в България, на почти цялата територия. И тази топлина е с 3 градуса над нормата, което показва, че може да се бори за палмата на първенството. Както Гришо го бяха сложили аутсайдер, сега изведнъж е фаворит!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как да се отървем от мравките в градината веднъж и завинаги
Next: Последната цифра от ЕГН-то, какво значи

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.