Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев: Чака ни взривно затопляне! Разминахме се със зимна аномалия!
  • Новини

Проф. Рачев: Чака ни взривно затопляне! Разминахме се със зимна аномалия!

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
dfvdsfvksdbkgfkbgfb.png

Един месец преди да посрещнем астрономическата пролет, денят е вече почти 11 часа. А скоро през България ще тичат един след друг някакви средиземноморски циклони, които ще пообъркат малко времето. Това заяви проф. Георги Рачев.

„В събота в страната нахлува по-хладен въздух, но пък после от юг се изнася по-топъл въздух и пак ще започваме да мечтаем за джапанки и слънце. Днес и утре малко по-хладно, но с един постоянен ветрец.

От четвъртък започва едно хубаво взривно затопляне“, обяви още проф. Рачев в сутрешния блок на bTV.

Той поясни, че като за февруари градусите са доста над нормата, с около 5-6 градуса.

„В София от петък ще стане доста топло. До 27-28-ми февруари ще е така, после ще стане едно леко объркване с времето, ще захладнее, но мъничко.

В Пловдив пък ще е още по-топло и без валежи, така че всички могат да се разхождат на воля и без притеснение. Целият февруари не сме изпълнили и 25% от валежите и като цяло се очерта като доста сух месец.

В Стара Загора също ще е топло. Не бива никой да се колебае дали да излиза на чист въздух навън. Но и да капнат 2-3 капки дъжд, не е страшно, няма да се разтопим„, все пак предупреди Рачев.

„Морето остава 7-8 градуса, традиционно за този период от годината, и ще охлажда температурите. Но, както казах, сме с 5-6 градуса отгоре за този период от годината и ако не беше ноемврийската и малко от януарската снежна обстановка, щяхме да се разминем без сняг тази година.

Във Велико Търново също остава много топло, особено през събота и неделя.

В Австралия обаче, ако погледнем, има огромни горещини. В Пърт е цели 41 градуса! А наситеното розово говори за 50 градуса.

 

Тази година Австралия засега е пощадена от пожарите. Много често превантивно се палят ниските треви и се прекарват по определени зони, за да не може, ако случайно, не дай си Боже, възникне горски пожар, да се прехвърли на други територии.

Но горският пожар, особено повърхностният, се разпространява с 30-40 кв в час, нищо не може да го укроти. Това променя и местообитаването на хиляди животни, да не говорим, че много от тях загиват“, каза проф. Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как сами съсипваме батерията на телефона – ПЕТ безумни неща, които НИКОГА не трябва да правите с него
Next: Проф. Рачев предрече нещо невиждано, но събуди голям страх

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.