Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев шашна с прогноза за декември, направо не е за вярване
  • Новини

Проф. Рачев шашна с прогноза за декември, направо не е за вярване

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2022
rasascascasokasvas.jpg

Прогнозите за декември са за по-динамично време, с повече валежи, с нормално количество и температури с около 1-1.5 градуса повече от средните многогодишни климатични норми. Т.е. чака ни топъл и относително с нормални валежи декември. Това заяви в интервю пред „Марица“ климатологът проф. Георги Рачев. 

„Световните климатични модели продължават да поддържат идеята, че зимата на Балканите, а и в Европа ще се окаже по-топла от нормалното – за региона и за страната ни с температура с 1-1.5 градуса по-висока за цялата зима. Но ще има и сняг, и поледици, и студове, но в по-малко случаи и с ограничена продължителност“, добави той.

„Твърде дълго за ноември продължи този топъл период, още има зелени листа по дърветата, а буквално след три седмици навлизаме в първия зимен месец. В момента ноември се движи с 5 до 8 градуса над нормата, което не се случва всяка година. Толкова топъл ноември не е бил“, посочи специалистът.

Ето какво каза още климатологът пред „Марица“:

Не изпускай тези оферти:

– Проф. Рачев, изключение или тенденция са градусите 20 плюс за ноември?

– Не е нормално толкова дълго през ноември да бележим температури над 15 градуса. Дори в студена София, която е с котловинен релеф, температурите са над 15 градуса. В началото на ноември имахме средни денонощни температури от 14-15 градуса, едва в края на първата десетдневка паднаха под 12 градуса. На обяд младежите дори в София ходят по тениски. Твърде дълго за ноември продължи този топъл период, още има зелени листа по дърветата, а буквално след три седмици навлизаме в първия зимен месец. В момента ноември се движи с 5 до 8 градуса над нормата, което не се случва всяка година. Толкова топъл ноември не е бил.

– Време му е да застуди, но кога?

– Този уикенд, но няма да дойде сибирски студ. Минималните температури ще са между 3 и 8 градуса и максимални между 12 и 16. Специално в топлата Горнотракийска низина максималните температури ще са между 15-16 градуса. Т.е. на фона на тези анормални градуси досега застудяването ще доближи температурите до нормалните за средата на ноември. Но въпреки че говорим за застудяване, градусите ще останат над нормата.

Максималните температури до неделя ще са между 12 и 16 градуса на юг и югоизток. Минималните температури няма да са ниски, а де факто от може би месец с малки изключения нямаме отрицателни сутрешни температури. До края на месеца ще се появят и отрицателни температури.

След неделя ни чакат дни с леко затопляне, след което температурите започват бавно прогресивно да се понижават. Но максималните ще останат в границите 11-16 градуса, а минималните ще започнат да се понижават и от 16 ноември се очаква да са в рамките от минус 1 до 4 градуса. Въпреки всичко средните денонощни ще останат малко по-високи от типичното за средата и края на ноември.

Най-после през уикенда ни чакат валежи. Те обаче няма да са съществени. Засега нито един от големите глобални метеорологични модели не вижда мощни средиземноморски циклони, вещаещи дъжд, а напротив – прогнозата е за високо атмосферно налягане, т.е. липса на валежи.

За съжаление, от месец и половина има места, където не е валяло изобщо. И октомври си отиде със символични валежи, ноември също е много сух досега. Добре, че е краят на есента, когато и насажденията нямат нужда от много валежи. Проблем е, че есенната рапица и пшеница растат при много сериозен дефицит на влага, в някои случаи дори еднометровият почвен слой е с изчерпани запаси. Така че валежите, най-вече в събота, в западната и централна част на страната, ще се окажат спасителни за есенните култури.

– Какъв декември ни чака?

– Прогнозите за декември са за по-динамично време, с повече валежи, с нормално количество и температури с около 1-1.5 градуса повече от средните многогодишни климатични норми. Т.е. чака ни топъл и относително с нормални валежи декември.

Световните климатични модели продължават да поддържат идеята, че зимата на Балканите, а и в Европа ще се окаже по-топла от нормалното – за региона и за страната ни с температура с 1-1.5 градуса по-висока за цялата зима. Но ще има и сняг, и поледици, и студове, но в по-малко случаи и с ограничена продължителност.

Надявам се времето да е благосклонно, тъй като и ние, и Европа имаме крещяща нужда от топла зима, за да ни излезе по-евтино отоплението.

– Не вещае ли твърде топлото време труден зимен туристически сезон?

– У нас зимният туристически сезон започва от началото на декември, около празника на студентите, тъй като за да се ползват пистите, снежната покривка в курортите трябва да достигне поне 60-70 см. Засега естествен сняг не се вижда дори в дългосрочните прогнози – поне докъм 20-25 ноември. Но и т.нар. изкуствен, антропогенен сняг, може да се прави само когато температурите паднат продължително поне до минус 3-4 градуса.

Със сигурност във високата планина над 1500 м ще се създадат благоприятни условия за антропогенен сняг, който е шанс да се разтегне сезонът.

– Колко основателни са предупрежденията на 27-ата световна среща за климата в Египет, че се движим по магистрала към климатичен ад? Толкова ли са зле нещата?

– Когато част от климатолозите говорим за тази истерия във връзка с глобалното затопляне или против напористата екоактивистка Грета Тунберг, това не значи, че сме срещу ЕС, че не искаме да има чист въздух и чиста вода за хората на планетата. Ние сме против крайните заплахи, тази талибанска истерия, че светът пропада.

Истината е, че 7-8 от последните 10 години са най-топлите, откакто се водят метеорологични наблюдения. Това е риск, разбира се, не знаем какво ще се случи. Но нека да е ясно – и преди е имало силни наводнения в отделни райони вследствие на тропични циклони.

Днес обаче тези явления нашумяват заради масовата урбанизация на нови огромни територии. Да вземем Ки Уест, края на пясъчната 150-милна коса във Флорида. Там и преди 200 г. е имало разрушителни тропични циклони, но районът тогава е бил населен само с крокодили. Сега обаче цялата територия е застроена с къщи за над милион и естествено вредите от циклоните са много големи.

В Шарм ел-Шейх се проведе 27-ата среща за климата, като досега не е направено нещо значимо от главните виновници за световното замърсяване с въглероден диоксид и с метан. Да не говорим за другите химически вещества и газове, които никой не коментира – метан, фреоните, които включват и хлорофлуоровъглеродите (CFC), които обуславят озоновата дупка над Антарктида. Както и хилядите отрови – живак, кадмий, тежки метали, които се изхвърлят в атмосферата.

Има пет държави – Китай, САЩ, Индия, Русия, ЕС като бъдеща голяма държавна формация, които са отговорни за 65 процента от световното замърсяване. Към главните виновници трябва да прибавим и Бразилия, Австралия, Япония. Тези страни трябва да решат проблема. Но демонстративно китайският президент Си Дзинпин не отиде на срещата в Египет, както пропусна и срещата в Глазгоу.

Макар че е на първо място по въвеждане на нови екологични мощности, Китай въвежда нови термични въглищни централи, за да задоволи крещящата си нужда от енергия. Ако обаче имаме магическа пръчица и затворим производството на Китай, световната икономика ще се срине, няма да остане никой незасегнат. Китай е фабриката на света, която се нуждае от все повече енергия и ако се затвори, светът загива буквално. 60-70 процента от фотоволтаиците се произвеждат в Китай, както и огромен процент от неща, които ползваме – от клечките за зъби до частите за електроцентрали.

– Влошава ли се климатът дотам, че да доведе до масова миграция заради суша, до масово измиране на хора?

– Това е паникьорство и игра на тънката струна на човешкия живот. А и нито Европа, нито светът стават пустиня, както се говори от десетилетия.

Да, прекалено топлото или студено време влияе зле на възрастните хора с разклатено здраве, горещината е спусъчен механизъм за хронични заболявания. Но да не забравяме, че средната продължителност на живота в Европа никога не е била толкова голяма. Преди години в Европа, главно във Франция и Германия, починаха 70 000 души. Причината обаче беше, че старческите домове не бяха оборудвани с климатици.

Истината е, че човечеството живее по-добре. Така и трябва да е, но това да става с по-малко природоползване, с по-малка намеса, с по-малко унищожаване на природата. Това трябва да е съвременният ръководен принцип.

– Не е ли обаче Зелената сделка поставена на трупчета заради серията кризи и войната в Украйна?

– Разбира се, че е поставена. Ето, термичните централи продължават да работят. Богатите страни имат други възможности – една Норвегия има природен газ, едни от най-големите водноенергийни ресурси. Но бедните страни като нас и съседите, особено на Западните Балкани, нямат алтернативни възможности и затова най-голямото замърсяване е там. Хората са на печки на дърва, на въглища.

В момента и европейците са в шах – приканват ги да пестят, не са плащали досега такива солени сметки за ток, за газ, за фосилни горива.

Не виждам как реално ще се осъществи целта до 2035 година да изчезнат двигателите ​с вътрешно горене – нямам обяснение. Как за 10 години Европа ще се раздели с традиционните автомобили.

Самата Европа направи две колосални крачки назад – обяви ядрената енергия за зелена, с временно връщане към нея. Изкарахме, че и природният газ може да мине временно като чисто гориво. Ами не може! Но виждаме, че без природния газ практически не можем.

С климатичните промени не трябва да се води борба, трябва да се живее в унисон с природата. А ние в момента танцуваме екологично танго – две крачки напред, една назад. Нужен е справедлив преход. Не може в 21. век да нареждаш на хората да се къпят по-рядко. Виж, да се държи климатикът с 1-2 градуса по-ниско, е по-нормално.

Но трябва да измислим нещо така, че да добиваме от слънцето и вятъра водород, който да използваме като основно гориво, тъй като той не дава никакви вредни въглеродни емисии. За това трябват пари. А на срещата в Египет се дават обещания, за 27-и път, но значими резултати няма.

Смисълът от тези срещи е политически – лидерите да се тупат по гърдите, че ще развиват Зелената сделка, ще се преборят за чист въздух на електората.

– Няма ли шанс срещата в Египет да направи някакъв пробив в битката срещу глобалното затопляне?  

– В Шарм ел-Шейх развиващите се страни, начело с Бразилия, много мощно протестират за това, че след Парижкото споразумение от края на 2015 г. много малко неща са се променили в позитивна посока. Тогава беше гласувано създаване на фонд от 100 млрд. долара годишно за подпомагане на бедните страни в трансформацията от фосилни към щадящи природата горива, да трансформират икономиките си в нисковъглеродни, зелени. До ден днешен нищо не се прави по този въпрос.

Сега вече Бразилия и другите развиващи се страни искат сумата, която да дадат богатите страни, да бъде увеличена на 1 трилион годишно. Това са много пари дори за САЩ, които трябва да решават и вътрешни проблеми. Неотдавна президентът Джо Байдън подписа програма за 369 милиарда долара, които трябва да бъдат вложени директно в икономиката и да стимулират американците да купуват електрически автомобили, да си слагат фотоволтаици.

– Очертава ли се принудителен ренесанс на изкопаемите горива, на АЕЦ предвид кризите, които тресат света?

– Очертава се, за съжаление. Никога не съм смятал, че атомната енергия е зелена, имам много сериозни доводи. Видяхме ги със сериозните катастрофи в Чернобил и Фукушима, след които може би за десет поколения площите ще са облъчени и неизползваеми. Този тип ядрена енергетика не трябва да се развива. Решението е нов тип мобилни, малки атомни електроцентрали, изградени на друг принцип, без рискове от взрив и радиоактивният материал да се разпръсне.

Нека хората да разберат нещо просто – срути ли се икономиката, няма данъци, които да отиват за развитието на зелената енергетика. И тогава се връщаме години назад, а хората започват да горят всичко възможно, както беше преди години. Всъщност екологията си е жива икономика, а оттам и политика.

Глобалният щит срещу климатичните промени, който обяви Световната банка, звучи интересно, но засега твърде популистки. Богатите са принудени да помагат на бедните, в името на това да спасят планетата, а и себе си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарка помага на жертва на катастрофа, без да разбере, че това е детето й
Next: Семейство заключило сина си в мазе и виждайки го след 17 години, те загубили ума и дума

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно! Голям кораб е ударен и потъва край Калиакра
  • Съпругът ми и шестнайсетгодишната ни дъщеря заминаха заедно на лятна почивка.
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Духовитата баба на Део – Даша, превърнала се в любимката на народа, влезе в дом за стари хора. Това разкри популярният й внук ексклузивно пред „България Днес“.
  • Извънредно! Йотова съобщu предu мuнутu, че България спешно трябва да…Вижте повече
  • Неочаквана вест за мистериозната Ния Темиз след убийството на Слави Бинев 😱 Мъжът й отправи молба!
  • Сестрата на Йотова преглежда пациенти и в кампанията! Д-р Тодорова е изтъкнат дерматолог
  • Създавахме живота ти 9 месеца… А само 7 секунди бяха достатъчни, за да го отнемат от нас завинаги…
  • Тежка трагедия преобърна живота на синоптичката Никол Станкулова!
  • „Аз го питах „Тати, боли ли те?“ – „Малко“: Родителите на 10-годишното момче, починало в „Пирогов“, разказват какво се е случило

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.