Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Чорбанов: Това, което видях на Слънчев бряг, ме втрещи
  • Новини

Проф. Чорбанов: Това, което видях на Слънчев бряг, ме втрещи

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
hqwwrrqwrsrs.png

Народният представител от „Има такъв народ“ (ИТН) проф. Андрей Чорбанов говори за проблемите с родния туризъм това лято. Депутатът, който преди време изригна с думите: „Това вече не е моят Несебър – мастити бабаити и агресивна дивотия“, сега заяви, че не водата е причина за броя туристи по Черноморието.

Ето какво заяви той в интервю за Tribune:

– Г-н Чорбанов, качеството на водата ли е причина за по-малкия брой туристи, какво се случва в Несебър?

– Не водата е причина за броя туристи у нас. Истината е, че по морето огромна част от хората, които го посещават, не се вълнуват от водата.

Ние опитваме да правим някакъв източен вариант на остров Ибиса, където се събират много млади хора, най-вече да празнуват. От друга страна, Несебър е най-автентичният град по морето. Те със Созопол са най-стари.

Към тях бих добавил Балчик като град с по-специфична визия, с история, който също беше съсипан с всичко, което направиха на първа линия, скривайки визията от скалите. Сипеите, спецификата и красотата на града изчезнаха.

Това, което видях на Слънчев бряг, обаче, ме втрещи. Това бяха тълпи от пияни млади хора, западни туристи, което не вдига качеството на българския туризъм.

– Защо, не е за първа година?

– Най-големият ужас е към кои групи е насочен нашият туризъм. Ние го насочваме към масовия туризъм, идват хиляди хора, но те не носят кой знае какви приходи.

Ние не наблягаме на културния туризъм. Една Хърватска генерира повече приходи от нас с много по-малко туристи, защото се е насочила към културен вид туризъм и гостите са много по-платежоспособни.

– А там няма и кой знае какви плажове?!

– Който е ходил знае, че има красиви острови и камънаци, но туристите не отиват да стоят на плажовете. Тези хора отиват да посетят стари места, исторически забележителности, а ние имаме толкова антични места в региона – стари манастири, антични крепости, оброчища и прочие, които представляват интерес.

Природата ни е в пъти по-хубава. В същото време ние наблягаме на ниско бюджетния и алкохолен туризъм.

– Говорите като местен човек за Несебър?

– Дядо ми е от Несебър, майка ми е родена тук. И този град, който е в сърцето ми, в момента представлява един огромен битак, което е ужасяващо. На практика тези стари къщи почти не се виждат.

– А какво прави общината?

– Разбирам, че общината го разрешава, защото тези хора плащат такси и данъци, но дали това способства привличането на туристи! Обяснението, че сезонът е кратък – едва два месеца, вреди.

Ние не храним туристи, които да идват целогодишно и да разглеждат интересните места по Черноморието, а идват младежи да обикалят баровете.

– Върви и едно презастрояване, продават се апартаменти?

– Местното ръководство определя правилата, какво да се прави и как да се прави.

Вече Равда, Несебър и Слънчев бряг са един огромен конгломерат с няколко линии хотели без никаква зеленина, паркове и природа. Да го сравним с управлението на един стар комплекс на север – Албена, на който това не се случи. Там няма нови хотели, има паркове и летуващите могат да се чувстват в много по-нормална среда.

В момента новият град на Несебър са лозята на града. Нещо повече, Слънчев бряг е разположен върху бивш царски парк, който и затова не е бил застроен.

Цялата красота, която беше, интересната растителност – всичко това в момента го няма и е заменено от едни големи бетонни комплекси. Така хората, които идват у нас, не идват за природа и културно наследство.

– Туристите май се спъват в многото бариери, когато се разхождат в Несебър?

– Загражда се всeки метър. Наистина има много бариери и няма къде да си спреш колата. Аз го написах във Фейсбук – това са местни бабаити. Аз половината от тези хора не ги познавам – дискотека на този или онзи.

Самият факт, че те контролират всичко, което се случва на бреговата линия, прави така, че хората от София ще отидат в Гърция на почивка.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деси Стоянова би шута на Сашо Кадиев, смени го с този мъж
Next: Страшна трагедия в Родопите! 22-годишният Краси загина по ужасен начин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.