Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко от горещата точка: Зеленски неочаквано обръща войната, ето призива му към всеки украинец
  • Новини

Пряко от горещата точка: Зеленски неочаквано обръща войната, ето призива му към всеки украинец

Иван Димитров Пешев март 6, 2022
zelnoenenkenksns.jpg

Всеки метър от нашата украинска земя, спечелен с протест и унижение на окупаторите, е стъпка към победата за цяла Украйна. Това е шанс за цял живот. Украинци, във всички наши градове, където врагът е навлязъл, вие преминете в настъпление!

Този призив към сънародниците си написа във „Фейсбук“ украинският президент Володимир Зеленски. Към текста е приложено и видео обръщение.

Припомняме, че вчера Зеленски по време на разговор с американски сенатори заяви, че руските сили са завзели две украински атомни електроцентрали (АЕЦ) и напредват към трета.

Зеленски уточни, че третата електроцентрала, която в момента е застрашена, е Южноукраинската атомна електроцентрала, разположена на 120 километра северно от Николаев – един от няколкото града, които руснаците се опитваха да държат в обкръжение.

Една от централите под контрола на руснаците е Запорожската атомна централа в югоизточния град Енерходар, която най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Другата е Чернобил, която не е активна, но все още има персонал и се поддържа. Предишен руски обстрел предизвика пожар в завода в Запорожка, който беше потушен без изпускане на радиация.

Системите за техническа безопасност са непокътнати и нивата на радиация все още са нормални в Запорожка, според ядрения регулатор на страната, съобщи Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Два от шестте реактора в централата, най-голямата в Европа, сега работят, след като руските сили поеха контрола върху обекта, казва ядреният регулатор пред МААЕ.

Украйна има четири атомни централи с общо 15 реактора.

Зеленски изрази огорчението си от липсата на решителност сред европейските страни да отстояват свободата срещу агресора Русия. Той излезе с обръщение след срещата на НАТО, която се проведе в петък.

„Ние издържахме девет дни тъмнина, девет дни зло. Това е три пъти повече, отколкото тъмнината и злото очакваха. Стратегически всичко е ясно: украинците са единни от Ужгород до Харков, от Киев до Херсон. Украинците гонят врага край Киев, бият за Ахтирка, наказват за Гостомел, ще отмъстят за Херсон, нашия Херсон, украинския Херсон, който днес се опитаха да унижат. Но не стана.“ – заяви украинският президент, цитиран от Би Би Си.

След като Киев обяви всеобща мобилизация, според властите над 66 000 мъже са се завърнали от чужбина в страната си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано добра новина от последните минути! Русия обяви временно примирие
Next: Пряко предаване от Кремъл! Путин го изстреля в лицето на германския канцлер, ето тежката присъда

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.