Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Психиатър посочи какво точно е спасило Сашко
  • Новини

Психиатър посочи какво точно е спасило Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
psiasihasihasutat.jpg

Психиатър смята, че Сашко е оцелял сам толкова време заради особения си психологичен проблем.

12-годишният Александър има страхотен късмет, че е с психологичен проблем. Благодарение на това, че той има дромомания – хваща пътя импулсивно, независимо накъде, дали е познато, или непознато.

Това го нивелира емоционално, прави го не толкова страхлив и благодарение на това е оцелял“, каза пред bTV психиатърът Веселин Герев.

„В една такава ситуация, погледнато психологически, страхът убива. При едно друго дете оставането само в гората би предизвикало много силен стрес с всички последици, дори стресът може да го убие“, допълни той.
В обществото ни все още има емпатия

Не изпускай тези оферти:

„Много позитивно съм настроен от факта, че в нашето общество все още има емпатия. Винаги, когато сме коментирали събития, сме твърдели, че обществото ни се капсулира. Перник ни показа, че добрите хора все още съществуват, а ролята на медиите е да ги показва. За едно общество е важно да бъде сплотено и обединено“, коментира още психиатърът.

Според него твърденията, че бащата на 12-годишния Александър може да е замесен в изчезването му, са показали, че цялото ни общество е станало много мнително и подозрително.

В разговора участва и Свилен Делчев – един от доброволците, които търсят 12-годишния Александър. Той е медицински работник в детска болница. Участва в различни каузи – доброволец е във вълната за вируса, в акции за приемане на украински майки с деца.

„Имаме група на доброволци във Вайбър и получих съобщение, че има дете, което е загубено. Подготвих се с инвентар и раница и тръгнах. На място заварих един огромен хаос.

Прикрепих се към момчета, с които бях вече работил. В следващите дни не зная как е било, но в събота попаднах в абсолютен хаос, хаотично вървене, подаваха се слухове и всички тръгваха към тях. Радвам се, че след това нещата са се координирали“, коментира Свилен Делчев.

„Трябва да се впрегнат всички доброволчески структури и да се направят обучения, за да се види как да се действа. В кризисни ситуации се разчита на тях. Къде е българската армия, където има дисциплина и йерархия“, запита Свилен Делчев.
 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преподобната Стойна изпълнява писани желания от отвъдното! (Още за чудесата)
Next: Банкер от България и семейството му живеят в Лондон като първобитни хора, за да пестят от ток и отопление

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.