Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пускането на бойлера през нощта е голяма грешка, предупреди експерт
  • Новини

Пускането на бойлера през нощта е голяма грешка, предупреди експерт

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
sdgkmjbcvcghcgfhg.jpg

Един от най-честите въпроси, които си задаваме в студените месеци е как да намалим разходите си за ток, които в зимния сезон се повишават значително. За предпочитане е в този период да се отопляме с климатик, вместо с вентилаторна печка, която е един от най-големите консуматори на енергия.

 

„Когато е по-топло времето, може да намаляме температурата на климатика“, посъветва пред БНР Илиян Илиев от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие.

„Не е необходимо през целия ден, докато ни няма, климатикът да духа на 24 градуса. Спокойно можем да го намалим на 20 градуса като излизаме и ако е станало хладно, когато се върнем да увеличим градусите за кратко“, каза още Илиев.

 

Друг от начините да намалим разходите за ток е като ходим малко по-добре облечени у дома и да поддържаме по-ниска температура в помещенията.

„Защо трябва да увеличаваме градусите на отоплителните уреди и да се разхождаме по къс ръкав вкъщи, като можем да намалим температурата и да си сложим пуловер или друга дреха с дълъг ръкав, така че да ни е по-комфортно“, поясни Илиев.

 

Също така е добре ако проветряваме помещенията, да отваряме прозорците за не повече от няколко минути.

Експертът посъветва да изключваме осветлението в помещенията, които не обитаваме в момента.

 

Според Илиев много подценявани от потребителите са включените телевизори, монитори на компютри и лаптопи, зарядни на телефони и всички уреди, които имат светещи лампички.

„Навремето в Германия бяха изчислили, че ако всички германци си изключат т.нар. „стендбай“ лампички, тогава два реактора от атомните им централи няма да има нужда да работят“, даде пример Илиев.

 

„Хората не обръщат внимание, но всичко това като се събере се отразява на сметката ни за ток“, коментира еколога.

Много потребители, затоплят водата в бойлерите през нощта, когато консумираната енергия е на по-ниска цена. Според Илиев обаче, това не е чак толкова добра идея.

„Излишно е. Преди да си легнем го включваме, а той след един час е загрял.

 

Но ние вече спим, а до сутринта още поне два-три пъти се е включил пак да претопля водата. По-евтино е, но пак консумира повече, отколкото ни е било необходимо“, допълни експертът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки собственик на вила или къща на село трябва да прочете тази новина
Next: 23 думи на български, които ще се изненадате, че не знаете

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.