Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин измами всички. Може ли да излезе на печалба от санкциите
  • Новини

Путин измами всички. Може ли да излезе на печалба от санкциите

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
kaputinevivllvl.jpg

Петролният бойкот на ЕС иска да отслаби Русия още повече. Планът на Брюксел обаче има множество дефекти. Възможно е Путин дори да излезе на печалба, а после и да спре газа на цяла Европа, твърди Холгер Бекман пред DW.

Намеренията на ЕС са добри. Морално Брюксел стои на правилни позиции – подкрепя малката и стремяща се към мир Украйна срещу големия агресор Русия и нейния управник Владимир Путин. ЕС тук действа предпазливо, тъй като не иска да стане страна във войната – подобно нещо би било съдбоносно. Затова се бори с икономически инструменти.

Някои го наричат „икономическа война“, но тук въпросът не опира просто до думата. Принципът, който постоянно подклажда войните, важи и за действията, с които противникът се удря икономически. А именно: насилието поражда контранасилие, а санкциите – контрасанкции.

ЕС е готов с шестия си пакет от санкции срещу Русия, които този път засягат и един важен фосилен енергоносител – руския петрол. Най-късно до края на тази година Европа трябва да се откаже от него. Това трябва значително да отслаби Русия, защото – поне такива са очакванията – тогава по-бързо ще свършат парите на Путин, който няма да може да финансира похода си срещу Украйна и войната най-сетне ще свърши, а в света ще се възцари нов ред.

План с множество недостатъци

Намеренията на Европа са добри и достойни за уважение. За съжаление обаче в тях има редица слабости – както в самия замисъл, така и в изпълнението. Първата заблуда е, че Путин наистина ще се стресне от тези мерки или ще се окаже дотолкова притиснат от сериозни икономически проблеми, че да не може да продължава тази война.

Но дори само съобщението за бъдещия бойкот кара суровината да поскъпва на световния пазар. Още отсега руските управници потриват доволно ръце при вида на прииждащите долари и рубли. Та нали и през последните седмици Путин прибра чудесни печалби от неимоверно нарасналите цени на петрола.

А ако европейците вече не искат неговия петрол, или поне не в сегашните обеми, тогава той ще го изнася в Китай или Индия, или пък в Словакия и Унгария, които засега не желаят да се хващат на това хоро. Дотук с европейското единство…

Путин ще си намери други купувачи. Може би дори ще ги възнагради за това с щедри отстъпки, но при всички положения той ще продължи да печели добре, дори още повече от преди. А „чудодейното“ европейско петролно ембарго ще остане без ефект.

Във всеки случай това е напълно реалистичен сценарий, включително и защото Европа прави всичко, така че нейните граждани да могат и занапред да потребяват петрола както досега – например да карат колите си с бензин на достъпни за тях, тоест субсидирани цени. Защото кой ли би посмял да ограничава свободата на свободните граждани? Дори ако ефектът от ембаргото трябва бъде пожертван в името на тази цел…

Кошмарен сценарий: спиране на газа

А после? Може би в отговор Путин ще задейства най-силното си икономическо оръжие, като спре газа на европейците, както вече направи с Полша и България. Може би това е само началото. В Брюксел вече говорят за кошмарен сценарий. И с право. Както се казва – каква я мислехме, каква стана…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев със зловещо предупреждение към българите
Next: СВЕТЪТ В ШОК: Българин извърши немислимото, диря от окървавени хора, има и деца

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.