Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин направи извънредни признания на десетия ден от войната
  • Новини

Путин направи извънредни признания на десетия ден от войната

Иван Димитров Пешев март 6, 2022
poaotoavann.jpg

Между 13 000 и 14 000 жители на Донецката и Луганската народни републики са били убити от 2014 година насам. Това каза руският президент Владимир Путин по време на среща с жени, работещи в руските авиокомпании.

„На Запад предпочитат да не го забелязват“, заяви още той и отсече: „Хората в Донбас не са бездомни кучета“.

„Виждали сте как бездомни кучета понякога нападат хора – раняват ги, понякога дори убиват. И тогава виждаме как започват да тровят тези животни. Но хората в Донбас не са бездомни кучета“, категоричен бе Путин.

„Повече от 500 деца са били убити или осакатени. Но това, което е особено нетърпимо, е, че този така наречен цивилизован Запад предпочита да не го забелязва през всичките тези години“, заяви още руският президент.

Той отбеляза, че това продължава вече осем години.

„Ако ръководството на Украйна продължи да прави това, което прави, това ще постави под въпрос бъдещето на украинската държавност и това ще бъде изцяло тяхна отговорност“, подчерта Путин.

Наред с това руският президент призна, че „решението за започване на специална военна операция в Украйна е трудно“.

По думите на Путин военната инфраструктура в Украйна е „почти изяло унищожена“ от руската армия и операцията се движи по график. Той увери, че в нея участват само професионални военни и няма новобранци.

„В тази операция участват само професионални войници: офицери и и такива, назначени на трудов договор. Няма нито един наборник и не планираме да изпращаме такива.

Повтарям още веднъж: в тази операция участват само мъже, които доброволно са направили за себе си много важен избор в живота си — да защитава родината. Те изпълняват тази задача с чест“, допълни президентът.

Руският президент коментира и горещата тема около спряната евакуация на цивилни в Мариопул, като според него местните неонацисти не допускат гражданите да напуснат града.

„Неонацистите нямат никаква милост към хората. Разстрелват дори своите военнослужещи“, обясни държавният глава на Русия.

На 22 февруари президентът на Русия обяви признаването на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики. Това беше предшествано от евакуацията на жителите им в Русия поради опасения от атака от Украйна.

На 24 февруари започна специална военна операция в Украйна. Целта му е денацификацията и демилитаризацията на Украйна.

Превод и редакция: БЛИЦ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Руски войник спасява бебе по време на клането в Беслан.18 години по-късно двамата се виждат
Next: Зеленски стресна света: Русия се готви да бомбардира

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.